Правото на избор и умението да избираш

Да можеш да избираш грамотно и обосновано е основна черта на личността. Детето трябва да се научи да избира и колкото по-рано, толкова по-добре. Ако родителят и учителят не признават това право на детето, кога то ще го получи? Когато тръгне на училище, когато завърши училище, или когато създава семейство? Ще се стигне до там, че то няма да може да избира приятелите си, да избира професията си, както и спътник в живота си. Защо няма умения за това?

Има родители, които не искат децата им да са самостоятелни, защото така по-лесно се подчиняват на родителския диктат през целия си живот.

Ако искате детето ви да е пълноценна личност, учете го да прави своя избор, колкото може по-рано, от първия ден на живота си. Предложете му две играчки, то ще посегне към едната. Приберете втората, то е направило своя избор, не му я натрапвайте. Вниманието му ще се задържи за малко. Пак му предложете двете играчки. то пак само ще си избере.

Позволете му да избира и храната си. Нека в магазина, то да посочи кое мляко иска.

Ако искате да създадете личност, уважавайте у детето тази личност.

В училищна възраст детето още не може да мотивира своя избор. Когато детето няма желание за нещо, трябва да се вслушваме внимателно в неговото мнение.

Понякога децата ни манипу;ират. Как да пресяваме, капризите от потребностите?

КАПРИЗИТЕ

Те са достатъчно ефективно средство за манипулация на родителите. Така наречената „диктатура на слабите“. Детето със сълзи, викове и други емоционални действия може да постигне задоволяването на определен каприз. Как да различим капризите от потребностите?

Още с раждането бебето се оставя, докато не започне да плаче, да не му се обръща внимание. Така се стига до условния рефлекс, че в плаченето е ключа. Така детето пропуска нормалните форми на искане и директно започва да плаче. Не обяснява молбата си със спокоен тон. Пък и защо да го прави, след като никой не го слуша. Така у детето се формира потребност от неадекватно изразяване на емоциите , така и най-естествената молба изглежда като каприз. Родителят не бърза да я изпълни и детето крещи още по-силно. Стига се до никакво разбиране. Започва да се смята, че детето е нервно, дават му се успокоителни и никой не се замисля, че просто трябва да го помолим да изкаже своите потребности със спокоен глас и съотевтно да го изслушваме. Добре би било детето да се изслушва от самото начало и да не се стига до горе описаната ситуация. А ако се стигне, трябва да се оправя постепенно и настойчиво.

Желанието да капризничат се появява у децата, защото те експериментират със света, който ги заобикаля. Ако детето може да обясни защо иска определено нещо, това не е каприз. Ако то иска да досажда, да въздейства чрез своите емоции – това е лошо. На това родителят трябва да реагира с недоумение в самото начало, то детето бързо ще разбере, че такъв начин на отстояване на желанията е напълно неприемлив. Когато се забранява нещо, винаги трябва да се обяснява „защо“. „Защо да не пипа ютията“, Защо да не се отделя от родителя“

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.