Ако детето се държи зле

Когато децата ни се държат лошо, това е по силата на своя труден характер, или искат да ни кажат нещо?

Добре е да си отговорим на някои въпроси.

  • Наказваме ли детето?
  • Обвиняваме ли го, засрамваме ли го?
  • Даваме ли му прозвища / гениален си; безсърдечен си /?
  • Правим вместо него неща, които само може да свърши?
  • Вземаме вместо него решения?
  • Отговаряме вместо него, когато някой му задава конкретни въпроси?
  • Фиксираме вниманието му върху грешките, а не върху постиженията му?
  • Очакваме от него велики победи и съвършенства?
  • Не му позволяваме да бъде дете и постоянно му повтаряме „Ти си голям“?
  • Не ни стига времето, за да се занимаваме с него?
  • Не се съветваме с детето  си, не се интересуваме от мнението му?
  • Не се обръщаме към него за помощ?
  • Отричаме неговите чувства и желания?
  • Отстъпваме пред неговите безкрайни искания и желания?

АКО ДОРИ САМО НА ЕДИН  ОТ ВЪПРОСИТЕ, ОТГОВОРЪТ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН, ВГЛЕДАЙТЕ СЕ ВНИМАТЕЛНО В СВОЕТО ДЕТЕ

Възможо е то да отстъпва бързо, да не проявява инициатива, бързо да се предава, плашейки се от първите трудности, да става инициатор на конфликти, да обвинява за своите проблеми родителите си, приятелите, учителите. Така то ще престане да полага усилия, често ще изглежда беззащитно, ще си избере лоши приятели, ще стои безкрайно пред телевизора, или компютъра.

Това е резултат от общуването на детето с Вас, резултат от родителското поведение, от вашето отношение към живота и към детето Ви.

Ключът е промяна в поведението на родителя, която ще накара детето да се почувства силно, свибодно, отговорно за своя живот.

Искайки да се сдобие с безусловната ни поддръжка, детето избира грешно   поведение, с което иска да постигне: признание, власт, отмъщение. Зад тях стоят жажда за родителско внимание, чувство за собствена значимост, потребност от защита. Не е толкова трудно да се определи какво иска да постигне детето. Достатъчно е да се проследи чувството, което възниква у нас родителите в резултат на неговото въздействие.

Ако детето се опитва да Ви откъсне от важните ви занимания, това означава, че то се нуждае от вниманието Ви. Откъсвайки се от совите занимания, вие признавате неговата роля във вашия живот.

Детето трябва да почувства, че е обичано. Погалете го, прегърнете го, целунете го!

Когато не получава от Вас достатъчно признание, детето се бори за своя зона на влияние, а Вие в този момент чувствате злоба, желание да го заставите нещо да направи. Неговата цел е да стане господар на положението, да се избави от контрола и влиянието Ви.

В такъв случай нищо не казвайте, гледайте го в очите и му дайте да разбере, че го обичате. Не настоявайте, но и не отстъпвайте!

След появата на по-малко дете в семейството, обикновено по-голямото става мудно, което по-рано не се е забелязвало. Вместо да се настоява и да се подканя да побърза, добре е да се изяснят причините за промяната, и да не се фиксира вниманието на възрастния върху неудачите му. Чрез мудността си, то задържа по-дълго вниманието на родителя върху себе си, или се бори за своето право на самостоятелност. Когато детето е единствено в семейството, родителят много по-често е до него, напомня му какво да прави. След раждането на второ дете, вече вниманието е концентрирано повече върху малкото и първото изпитва дифицит. То не го осъзнава и не може директно да го каже и вместо това се бори да бъде чуто.

KAK ДА СЕ СПРАВИМ?

Вместо непрекъснато повтаряне, добре е пред погледа на детето да има изображения на последователността на действията, които трябва да извършва сутринта след ставане / измиване на зъбите, обличане, почистване на обувките/. Това е своеобразно ръководство за действие. Така детето ще се справи със своите задачи само и много бързо, ще се възпитава в отговорност за своите действия, а възрастният ще има възможност да свърши своите задължения.

Ако детето се чувства силно и значимо, то няма да се бори за власт. За да се постигне, добре би било всяка вечер да се обсъждат  положителните неща, които са се случили през деня – онова, с което детето може да се похвали, какво е научило, с в какво е успяло, на кого е помогнало. Оказва се, че това не е толкова лесно. За детето е трудно да  намери с какво да се похвали. От изключително значение е то да се научи на това важно умение, необходимо за развитие на самоуважението му. Така то ще се чувства силно и значимо.

Ако в резултат на действията на детето, почувствате болка, или обида, то това е знак, че Вашето дете се стреми към защита. То иска околните да почувстват същата болка, каквато чувства и то. Родителят трябва да се замисли кога е причинил болка на детето си. Въздържайте се от наказания. Не отвръщайте на оскърбленията, с оскърбление. Помогнете на детето да изрази своята злоба и ненавист  без оскърбление, дайте му да се сбие с възглавницата. Кажете си защо го обичате и отчитайки неговите чувства и желания, започнете да възстановявате своите отношения, като си давате сметка, че този процес е доста дълъг. Помнете, че детето се държи така в отговор на Вашите действия, в отговор на болката, която вие сте му причинили.

Aко чувствате в себе си отчаяние, то знайте, че детето иска да се усамоти, грешната цел на което е избягване. Такива деца искат да ги оставят в покой, демонстрират безпомощност, поставят си цели, които са неизпълними. Добре е да покажем на детето неговата ценност в определено действие / убеждение, че само то може да го извърши /, да разделим задачата, която му се вижда неизпълнима на по-малки / “ Ти не можеш да решиш всички примери по математика, но един можеш“ /. Научете го да не се предава. Отбелязвайте малките му постижения.

Всеки път отчитайте, че се е получило по-добре отпреди. Самобичуването и концентрирането върху грешките води до това човек да спре да върши нещо с удоволствие и често съвсем се отказва от занимания.

Ако искате детето да се държи добре, разказвайте му колкото може по-подробно за това  колко е забележително, правете го колкото може по-често. Хвалете себе си и детето си за всяка успешна крачка, за всяка малка победа и се придвижвайте напред. Вие вече ще знаете, че детето Ви иска да Ви каже за своето лошо поведение.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.