Голям и малък. Детската война

Раждайки се второто дете в семейството, родителите се готвят за трудности без да предполагат, че главната трудност идва от самата цифра – две (2).

Голямото дете тормози малкото. Защо?

Защото родителското внимание към първото намалява. Малкото дете отвоюва в семейството свое пространство. особено агресивни са деца, които в детската градина, или в училище са неловки по природа и търпят поражение, а в къщи компенсират като печелят победа след победа. Това води до гнева на родителите. Те се опитват да му обяснят, че трябва да защитава по-малкия си брат, или сестра, но когато няма резултат, родителите изпадат понякога в ярост. Тя не увеличава любовта между децата. Може да се стигне, до ненавист на големия към малкия, след като повече го наказват.

Три годишното дете не е ангел, а често е голям провокатор и предизвиква голямото, след което знае, че наказание ще има, но не и за него самия. Особено, ако родителят каже „Ти си голям“, тогава малкият тържествува. Често родителите обричат големия на вечно неравенство, защото с него винаги се отнасят строго, а с малкия – снизходително, макар отдавна да е във възраст, когато трябва да носи отговорност за постъпките си.

Има и втори вариант, когато с първото дете, родителите са изчерпали лимита си и второто расте като трева в поле. Стига се до там първото да е за образец, а второто – на нищо не е научено.

Когато двете деца са в постоянен конфликт, постоянно нещо делят, те делят родителската любов. Когато в семйството са две деца  –   хваленето и укоряването трябва да е еднакво за двете. Силно изявеният неудачник, също трябва да се хвали. Все ще се намери за какво. У всяко дете, разбира се има различни способности. Детското самолюбие страда двойно повече не само когато го ругаят, но и когато го сравняват.

Внимавайте с любимците. Колкото и да повтаряте, че се отнасяте еднакво към децата, те улавят във всяка Ваша фраза, в тона, кого Вие сега повече обичате. Съжителството на братя и сестри има своите предимства. Те се научават да живеят заедно, да делят задачите вкъщи и да ги изпълняват. Индивидуализмът им е победен и те усвояват правилата на семейното общуване, т. е  знаят какво е общото живеене – трябва да отстъпваш, да се сдържаш, не забравейки за другия.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.