Емоционалната интелигентност

Емоционална интелигентност

Емоционалните уроци, които усвоявяме като деца у дома и в училище оформят емоционалните ни вериги. Правят ни по-умели, или по- неумели в основните проявления на емоционалната интелигентност.

Детството и юношеството са периоди с изключителна важност, които ще управляват живота ни след това. Опасна световна тенденция е, че днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните. Те са по-самотни и потиснати, по-гневни и непокорни, по-нервни и тревожни, по-импулсивни и агресивни.

Лекарството се крие в това как подготвяме младите хора за живота. В момента оставяме емоционалното възпитание на децата си на случайността.

Трябва да си отговорим на въпроса как можем да съберем в училището ума и сърцето.

Какво включва емоционалната интелигентност?

  1. Да умееш да мотивираш себе си.
  2. Да проявяваш постоянство в трудни моменти.
  3. Да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението за усилията си.
  4. Да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да контролира мисленето ти
  5. Да проявяваш съпричастност
  6. Да живееш с надежда.

Повечето училища се ориентират върху математическите и словесните умения на учениците си, а човешките способности не се вписват в тези тесни граници.

Хауърд Гарднър, водещ психолог от Харвард при реализацията на проекта „Спектър“ подчертава, че „най- същественото, с което можем да допринесем за развитието на детето е да му помогнем да се ориентира към област, в която талантите му ще бъдат най-адекватни, където ще се чувства най-удовлетворено и компетентно. В момента ние подготвяме всички ученици за университетски преподаватели.“

Той отбелязва, че няма само една интелигентност, която да определя еднозначно успеха в живота, а има широк спектър от „интелигентности“ със седем основни разновидности. Дори седем е произволно избрана бройка. Морето от човешки таланти достига около 20.

Междуличностната интелигентност включва 4 различни умения:

  • лидерство;
  • способност за поддържане на връзки и приятелство;
  • способност за разрешаване на конфликти;
  • способност за социален анализ;

“’Междуличностна интелигентност“ означава способността да разбираме другите хора ( какво ги мотивира, как действат и как ние самите да си сътрудничим с тях). Означава да различаваме настроенията, темпераментите, мотивациите и желанията на другите и да реагираме адекватно.

В живота няма по-важна интелигентност от междуличностната. Ако не сте я развили, няма да изберете удачно нито партньора си в живота, нито работата си.

„Вътреличностната интелигентност“ е умение да се взираме навътре, да си създадем точен правдоподобен  модел на самите себе си и да сме в състояние да го използваме, за да се справяме в живота. Ето на това трябва да учим децата в училище.

А как трябва да изглежда това обучение?

„Трябва да внесем интелигентност в чувствата си.“ –  подчертават Питър Солови и Джон Майер.

Те включват в „емоционалната интелигентност“ :

  • Познаване на собствените ни емоции, самоосъзнатост, пълноценно възприемане на чувството,. докато то все още трае. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по- ясно отношение към личните си решения.
  • Управление на емоциите. Контрол върху чувтствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта.
  • Умение за самостоятелно мотивиране.

Пак Хауърд Гарднър  в теорията за „множествената интелигентност“ посочва, че „положителните състояния са най-здравословният начин да възпитаваме децата, да ги мотивираме вътрешно, вместо да ги заплашваме и награждаваме.“

Трябва да се намери онова вътрешно състояние, което означава, че детето се занимава с нещо приятно. Децата се съпротивляват, когато се отегчат, или пък когато им е твърде трудно, се стига до тревожност. Изключително важно е възрастният да даде всичко от себе си, за да намери нещо интерсено. Заниманията трябва да носят удоволствие.

Моделът на Гарднър е: Да подсилим силните страни и да се опитаме да развием слабите.

Какво означава изкуството на социализацията?

След втората година детето трябва да има жизнено важното емоционално умение – способността да познаваш чувствата на другия и да действаш така, че допълнително да ги оформяш. Управлението на чуждите емоции е в основата на изкуството на процъфтяващите връзки. За да демонстрират подобна сила, децата трябва да са постигнали определено ниво на самоконтрол, да са овладяли донякъде собствения си гняв и дистрес, собствените си импулси и вълнение.

Първите признаци за способността им да управляват собствените си емоции се проявяват приблизително по същото време. Децата се научават да чакат, да спорят и убеждават, вместо да използват груба сила, за да получат онова, което искат. Търпението измества гневните изблици.

На две години детето започва да проявява емпатия. Управлението на чуждите емоции, финото изкуство на взаимоотношенията изисква зрелост в две други емоционални умения – самообладние и емпатия. На тази почва съзряват и „социалните умения“ – това което ни позволява ефикасно да общуваме с другите. Всеки пропуск в това отношение води до невъзможност за действие в социалния свят, или до непрекъснати провали в общуването. Липсата на подобни умения  може да направи, така че и най блестящите в интелектуално отношение хора да се провалят в интимния си живот..

 

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.