Недопустимо е да разговаряме с децата така

„Какъв  си неудачник. Другите деца са толкова добри“.  Такива обидни думи до нищо добро няма да доведат, напротив от страх да не сгреши и да бъде обидено, детето допуска повече грешки и навика се затвърждава.

„Не се мотай из краката ми“ – Не прехвърляйте на детето си своите битови неудачи. Бъдете внимателни, а не като излеете чашата с мляко да упреквате детето.

„Излез и затвори вратата от другата страна“ – Това няма да помогне, ако работите и трябва да отдъхнете. Малкото дете не иска да съществува без мама и татко.

„Писна ми от тебе“ – Да слушаш това е обидно. Опитайте се да си представите, че го казват на вас.

„Ти вече си голям“ – Детето трябва да чува това, не само, ако трябва да свърши нещо, но и когато отива на театър, на цирк, на гости. То трябва да знае, че да си голям е хубаво.

„Не си ми нужен“ – Когато децата пораснат, родителите си подбират думите, но докато са малки те чуват: “ Махай се от очите ми. Не искам да те виждам.“

Децата до 6 години разбират повече от това, което се очаква. Цялото внимание е приковано у мама и татко. Детето възприема всичко, макар на родителят да му се струва, че половината от това, което казва минава покрай ушите му. Малкото дете не може да игнорира Вашето раздразнение. To не може да се обиди на мама, да се разсърди, да замине от дома. Къде без родители? То не знае какво да ви отговори, когато не сте права. У него няма нито доводи, нито аргументи. Злият глас на мама наранява детето право в сърцето, а то даже не е в състояние да обясни, да разколебае пълната мамина безнаказаност.

Голям и малък. Детската война

Раждайки се второто дете в семейството, родителите се готвят за трудности без да предполагат, че главната трудност идва от самата цифра – две (2).

Голямото дете тормози малкото. Защо?

Защото родителското внимание към първото намалява. Малкото дете отвоюва в семейството свое пространство. особено агресивни са деца, които в детската градина, или в училище са неловки по природа и търпят поражение, а в къщи компенсират като печелят победа след победа. Това води до гнева на родителите. Те се опитват да му обяснят, че трябва да защитава по-малкия си брат, или сестра, но когато няма резултат, родителите изпадат понякога в ярост. Тя не увеличава любовта между децата. Може да се стигне, до ненавист на големия към малкия, след като повече го наказват.

Три годишното дете не е ангел, а често е голям провокатор и предизвиква голямото, след което знае, че наказание ще има, но не и за него самия. Особено, ако родителят каже „Ти си голям“, тогава малкият тържествува. Често родителите обричат големия на вечно неравенство, защото с него винаги се отнасят строго, а с малкия – снизходително, макар отдавна да е във възраст, когато трябва да носи отговорност за постъпките си.

Има и втори вариант, когато с първото дете, родителите са изчерпали лимита си и второто расте като трева в поле. Стига се до там първото да е за образец, а второто – на нищо не е научено.

Когато двете деца са в постоянен конфликт, постоянно нещо делят, те делят родителската любов. Когато в семйството са две деца  –   хваленето и укоряването трябва да е еднакво за двете. Силно изявеният неудачник, също трябва да се хвали. Все ще се намери за какво. У всяко дете, разбира се има различни способности. Детското самолюбие страда двойно повече не само когато го ругаят, но и когато го сравняват.

Внимавайте с любимците. Колкото и да повтаряте, че се отнасяте еднакво към децата, те улавят във всяка Ваша фраза, в тона, кого Вие сега повече обичате. Съжителството на братя и сестри има своите предимства. Те се научават да живеят заедно, да делят задачите вкъщи и да ги изпълняват. Индивидуализмът им е победен и те усвояват правилата на семейното общуване, т. е  знаят какво е общото живеене – трябва да отстъпваш, да се сдържаш, не забравейки за другия.

Особености на проява на детската агресивност

ПРИЧИНИ

  • Стремеж за привличане вниманието  на връстниците си
  • Стремеж да получи желания резултат
  • За да се защити
  • Желание да нарани достойнството на другия, за да подчертае своето превъзходство

ФОРМИ НА АГРЕСИЯ

  • НЕДЕСТРУКТИВНА – механизъм за удовлетворяване на желанията, за достигане на целите, способност към адаптация.
  • ВРАЖДЕБНА – не само злобна, но и със стремеж за  причиняване на болка, за да се получи удоволствие от това. Води до конфликти. Агресивността става черта на личността и снижава адаптивните възможности на детето. Може да се прояви още в ранна възраст.

ПСИХОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ, ПРОВОКИРАЩИ АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ

  • Недостатъчно развитие на интелекта и комуникативните навици
  • Снижена степен на комуникация
  • Неразвитост на игровата дейност
  • Снижена самооценка
  • Нарушения в отношенията с връстниците

Една от основните грешки  е да пречим на проявата на агресията. Някои отъждествяват агресията с насилие и забраняват игри с проява на враждебност. Ако се забраняват прояви на агресия, няма да възцари дружелюбност в отношенията. Напротив, тя ще се нагнетява и в един момент, ще изригне, като при това ще извика отсреща също агресия. Получава се омагьосан кръг, излизането от който е невъзможно.

Когато  детето проявява агресия, нито задоволяването на капризите е решение, нито липсата на внимание.

Когато попадне в такава ситуация, когато потребностите му не се удовлетворяват, пред детето има два пътя – овладяване на ситуацията, за да я промени в своя полза, или да възстанови своето емоционално равновесие с помощтта на механизмите на психологичната защита / отрицание, притеснение/. Тези механизми при децата още не са изработени и то се опитва да промени ситуацията, най-често с агресия. Родителите започват да реагират на това неодобрително, стига се до наказания, а от там до тревога и страх. Изработва се комплекс на вина.

За да получи одобрението на своите родители, детето се учи да контролира своята агресия, което първоначално се постига с външна намеса, диктувана от реакцията на възрастния и от страховете си. Тревогата е от страх от наказание и да не би като извика раздразнението на родителите си, да се лиши от тяхната подкрепа.

При нормално развитие на системта от социални норми и забрани, постепенно те стават част от психиката. Според З. Фройд това е формиране на „супер – Его“ и контролът става вътрешен. Тогава голяма част от поведението, в това число и агресивността се регулира вече от съвестта, или от чувството за вина.

У много хора, особено агресивните по природа, формирането на вътрешен контрол не е толкова важно и външния контрол остава водещ през целия живот. Тогава човек спазва определени правила, но не по съвест, а от страх от наказание.

Развитието на вътрешния контрол се формира с помощта на процеса на идентификация / стремеж да се постъпва като значим човек / , а за детето значим човек е родителя.

Всички агресивни деца имат една обща черта – не разбират останалите. Причината се крие в особеното самосъзнание. Детето е фиксирано само върху себе си и е изолирано от другите. В тях то вижда само отношение към себе си. Другите му пречат, не му отделят достатъчно внимание, опитват се да му навредят. Очакваната враждебност не му позволява да ги види, да преживее чувство на общност с тях. За него са непознати съчувствието, съпреживяването, съдействието.

ПОМНЕТЕ, ЧЕ ДЕЦАТА СЕ НУЖДАЯТ ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ЛЮБОВ, ТОЧНО КОГАТО НАЙ-МАЛКО Я ЗАСЛУЖАВАТ.

Онова, което е добре да напарвим при агресивно поведение е да отклоним вниманието към някаква задача; позитивно обозначаване на поведението / „Държиш се така, защото си изморен“ /; изразяване разбиране към чувствата на детето / “ Разбира се , обидно ти е“ /; акцентиране върху постъпката, а не върху личността; Детето трябва да разбере, че възрастният го обича, но не одобрява това, което прави в момента.

Недопустимо е:

  • повишаване на гласа
  • демонстрация на власт
  • агресивни пози и жестове
  • сарказъм, насмешка
  • негативна оценка на личността на детето и неговите близки
  • използване на физическа сила
  • въвличане в конфликта на странични хора
  • непреклонно натякване на правотата на възрастния
  • проповеди и четене на морал
  • наказания, или заплахи за наказания
  • обобщения / всички сте такива/
  • сравнение с другите деца / не в полза на детето /
  • команди, строги изисквания
  • оправдания, подкупвания, награди
  • важно е да се съхрани положителната репутация на детето. За детето е много трудно да признае грешката си. Публичното осъждане не води до решение.

Какъв подход да използваме, когато децата проявяват непослушание

Причини за лошото поведение могат да бъдат:

  • лошо самочувствие
  • трудности в отношенията с връстниците
  • основна причина най-често е недостиг на родителско внимание, а то им е жизнено необходимо.

Без него се чувстват отхвърлени, нещастни. Когато децата не получават необходимото внимание, добра възможност да го получат е когато изплашат възрастния с поведението си. Детето забелязва, че определено негово поведение кара родителите да захвърлят всичко и да се занимават с него – затова го повтарят. За детето е важно вниманието, независимо, че е негативно. За съжаление то твърде рано разбира, че е по-лесно да привлече негативното внимание на родителите си, защото на негативното внимание на детето реагираме непременно, а когато се проявява добре, обиконовено пропускаме да го похвалим. Така детето стига до извода, че ще получи внимание само след лоши постъпки. В този смисъл родителят „поощрява“ само лошите постъпки.

Негативното внимание за съжаление обикновено се изразява от упрек и достига до физическо наказание. Последното влияе изключително лошо на отношенията в семейството и се отразява  отрицателно на формиране личността на детето. Не само, че не дава резултат, но такова поведение на родителя става образец на подражание от страна на детето. Децата трябва да се учат да изразяват емоциите си в приемливи форми, ученето да става в нормална обсатновка / с доброжелателно общуване, играейки, хвалейки го, за доброто му поведение/.

Когато детето изразява раздразнителност, недоволство, правилното решение е да отклоним вниманието му, но в никакъв случай да не отстъпваме от позицията си. Ако това не даде резултат, по-добре да го оствам само да се успокои и след това да го похвалим. Добра стъпка е предупреждението. Ако например невнимателно разглежда книжка, неправилно е да му повтаряме, че не бива, а да знае, че ако продължава ще му се отнеме. В този случай детето има възможност да помисли и да вземе решение. Ако промени поведението си- непременно трябва да получи похвала. Ако не си промени поведението, отправеното предупрежедение, задължително трябва да се изпълни.

ОБЩОТО ПРАВИЛО Е ДА СЕ ИЗБЯГВА ЛОШОТО ПОВЕДЕНИЕ И ДА СЕ ОТДЕЛЯ ПОВЕЧЕ ВНИМАНИЕ НА ДОБРИТЕ ПОСТЪПКИ, ПОВЕЧЕ ПОХВАЛИ И ПООЩРЕНИЯ.

Как да разрешаваме конфликти

Разрешаването на конфликти трябва да се осъществява чрез конструктивен способ – в полза и на възрастния, и на детето.

Добре е възрастният да изслуша детето, да разбере чувствата и мотивите му. От изключително значение е детето да осъзнае, че ще бъде изслушано, тогава и то ще се вслуша в съветите на възрастния и ще се стигне до решение. Когато детето вижда, че възрастният го изслушва, емоцията спада и тогава е възможно да се приеме позицията на противника. Добре е детето да чуе и за емоциите на възрастния.

За да се стигне до някакво решение е добре и детето да дава предложения и да се приеме онова, което устройва всички участници.

КОГАТО КНФЛИКТЪТ Е МЕЖДУ ДЕЦАТА

ПРАВИЛА:

  • Намесата от страна на възрастния, не винаги е най – доброто решение. Ако сами си го разрешат, те трупат жизнен опит.
  • При намеса не бива да се взема страна, дори да е очевидно кой е прав. За детето, което се държи неприемливо е трудно да го разбере и то ще приеме решението за несправедливост и пристрстност, което ще прекрати общуването, в което възрастният е арбитър. Важно е да се задълбочи разговорът около причините.
  • Не е уместно да се постъпва като „върховен съдия“, а по-скоро да се приучат децата да разсъждават около това – кое предизвиква спора; че и двете страни са отговорни за последствията; добре е да се подскаже как да излязат от създалата се ситуация. По – важно е да се изясни какво трябва да се направи, отколкото кой е виновен.
  • Чувството за хумор е добър вариант за излизане от ситуацията – предизвиканият смях постепенно ще смени емоционалното състояние на  децата.
  • Помагайки на децата да разрешат конфликта, ги приучваме да говорят за това, което ги е огорчило и да коментират действията на „противника“, а не неговата личност.
  • Не бива да се де допуска едно от децата да мисли, че възрастният обича повече другото. Децата трябва да са убедени, че обичаме всички и че конфликтите им ни огорчават. Дори да се стигне до наказание, трябва да е ясно, че това ни огорчава.
  • Определяне на „килим на мира“ е място със символи на мира. Там децата се помиряват и могат да станат само след като са отново приятели.

Лошите думи

Решението да се спраим с този проблем не е универсално, но можем да се улесним, ако разберем защо детето иска да ги казва.

Защото мрази целия свят; опитва се да ни дразни, опитвайки се да напомни за себе си; повтаря чутото без да знае смисъла.

Обикновено децата ги повтарят, защото тези думи носят емоционален заряд и затова ги запомнят. Да го наказваме е безсмислено, то не е виновно, че се интересува от това, което е чуло.

Не реагирайте, детето понякога чака вашата реакция и мълчанието ви може да даде резултат. Може да кажете, че не искате да я чувате, защото е много груба, но не е необходимо да я изяснявате. Добре би било и другите присъстващи да проявят равнодушие, в това число и по-големи деца.

Ако се взривите от изненада и страх, че детето ви е невъзпитано. Не бързайте да повишавате тон, понякога опасенията ни не се оправдават. Не винаги такава реакция има съответния резулатат. Тя би подействала при стеснителни деца, но в повечето случаи води до обратен резултат. Детето изпада във възторг от предизвиканата буря и  я повтаря, очаквайки да предизвика възторг отново.

Ако избухнете в смях, ще дезориентирате детето. То си мисли, че сте във възторг. Не е необходимо и да изяснявате откъде я е чуло. Това не е толкова важно. не бива да се реагира на забраната като на изискване. Спокойно, без излишни емоции, изразете вашето отношение към чутото и се постарайте да научите детето да изразява злобата си и пртеста си с по-приемливи начини. Например –  „Аз разбирам, че си ядосан, но това което говориш е недопустимо за приличните хора.“

Как да помогнем на детето да привикне към детската градина

Разкажете му за детската градина.

Заведете го да я види.

В никакъв случай не говорете всеки ден за това – ще го превърнете в проблем.

Подготвяйте го да общува с връстници и възрастни. посещавайте детски площадки, рождени дни. Наблюдавайте как се държи – стеснява ли се, усамотява ли се, конфликтно ли е, бързо ли намира общ език.

Подборът на детска градина става по  външен вид и интериор, или по възпитателите и децата.

Наблюдавайте доволни ли са децата. Добрата детска градина е шумно място. Ако в течение на 30 минути не чуете шум, смях, – търсете друга.

Запозанйте се с възпитатетлите по-рано, разкажете за особеностите на детето си, какво то харесва, какви са навиците и уменията му.

Когато го оставяте, хубаво е то само да реши да остане и непремнно да знае, че ще се върнете да го вземете.

Разделете се  с детето си бързо. Ако то се разделя трудно с майка си, добре е таткото да го води няколко седмици.

Хубаво е да ходи със своя играчка. Когато се върне, питайте го какво се е случило с играчката в детската градина. Дали и е тъжно, с кого играе, така ще получите информация как вашето дете се адаптира към условията там.

Ако се връща измъчено, това не означава, че няма да свикне. то просто се уморява от многото хора, впечатления, новите приятели.

Важното предназначение на детската градина е в това, че детето има възможност да общува с връстници.

Колкото и да е добра детската градина, не допуслкайте НЕПОПРАВИМАТА грешка да смятате, че тя може да замести семейството.

Ако детето се държи зле

Когато децата ни се държат лошо, това е по силата на своя труден характер, или искат да ни кажат нещо?

Добре е да си отговорим на някои въпроси.

  • Наказваме ли детето?
  • Обвиняваме ли го, засрамваме ли го?
  • Даваме ли му прозвища / гениален си; безсърдечен си /?
  • Правим вместо него неща, които само може да свърши?
  • Вземаме вместо него решения?
  • Отговаряме вместо него, когато някой му задава конкретни въпроси?
  • Фиксираме вниманието му върху грешките, а не върху постиженията му?
  • Очакваме от него велики победи и съвършенства?
  • Не му позволяваме да бъде дете и постоянно му повтаряме „Ти си голям“?
  • Не ни стига времето, за да се занимаваме с него?
  • Не се съветваме с детето  си, не се интересуваме от мнението му?
  • Не се обръщаме към него за помощ?
  • Отричаме неговите чувства и желания?
  • Отстъпваме пред неговите безкрайни искания и желания?

АКО ДОРИ САМО НА ЕДИН  ОТ ВЪПРОСИТЕ, ОТГОВОРЪТ Е ПОЛОЖИТЕЛЕН, ВГЛЕДАЙТЕ СЕ ВНИМАТЕЛНО В СВОЕТО ДЕТЕ

Възможо е то да отстъпва бързо, да не проявява инициатива, бързо да се предава, плашейки се от първите трудности, да става инициатор на конфликти, да обвинява за своите проблеми родителите си, приятелите, учителите. Така то ще престане да полага усилия, често ще изглежда беззащитно, ще си избере лоши приятели, ще стои безкрайно пред телевизора, или компютъра.

Това е резултат от общуването на детето с Вас, резултат от родителското поведение, от вашето отношение към живота и към детето Ви.

Ключът е промяна в поведението на родителя, която ще накара детето да се почувства силно, свибодно, отговорно за своя живот.

Искайки да се сдобие с безусловната ни поддръжка, детето избира грешно   поведение, с което иска да постигне: признание, власт, отмъщение. Зад тях стоят жажда за родителско внимание, чувство за собствена значимост, потребност от защита. Не е толкова трудно да се определи какво иска да постигне детето. Достатъчно е да се проследи чувството, което възниква у нас родителите в резултат на неговото въздействие.

Ако детето се опитва да Ви откъсне от важните ви занимания, това означава, че то се нуждае от вниманието Ви. Откъсвайки се от совите занимания, вие признавате неговата роля във вашия живот.

Детето трябва да почувства, че е обичано. Погалете го, прегърнете го, целунете го!

Когато не получава от Вас достатъчно признание, детето се бори за своя зона на влияние, а Вие в този момент чувствате злоба, желание да го заставите нещо да направи. Неговата цел е да стане господар на положението, да се избави от контрола и влиянието Ви.

В такъв случай нищо не казвайте, гледайте го в очите и му дайте да разбере, че го обичате. Не настоявайте, но и не отстъпвайте!

След появата на по-малко дете в семейството, обикновено по-голямото става мудно, което по-рано не се е забелязвало. Вместо да се настоява и да се подканя да побърза, добре е да се изяснят причините за промяната, и да не се фиксира вниманието на възрастния върху неудачите му. Чрез мудността си, то задържа по-дълго вниманието на родителя върху себе си, или се бори за своето право на самостоятелност. Когато детето е единствено в семейството, родителят много по-често е до него, напомня му какво да прави. След раждането на второ дете, вече вниманието е концентрирано повече върху малкото и първото изпитва дифицит. То не го осъзнава и не може директно да го каже и вместо това се бори да бъде чуто.

KAK ДА СЕ СПРАВИМ?

Вместо непрекъснато повтаряне, добре е пред погледа на детето да има изображения на последователността на действията, които трябва да извършва сутринта след ставане / измиване на зъбите, обличане, почистване на обувките/. Това е своеобразно ръководство за действие. Така детето ще се справи със своите задачи само и много бързо, ще се възпитава в отговорност за своите действия, а възрастният ще има възможност да свърши своите задължения.

Ако детето се чувства силно и значимо, то няма да се бори за власт. За да се постигне, добре би било всяка вечер да се обсъждат  положителните неща, които са се случили през деня – онова, с което детето може да се похвали, какво е научило, с в какво е успяло, на кого е помогнало. Оказва се, че това не е толкова лесно. За детето е трудно да  намери с какво да се похвали. От изключително значение е то да се научи на това важно умение, необходимо за развитие на самоуважението му. Така то ще се чувства силно и значимо.

Ако в резултат на действията на детето, почувствате болка, или обида, то това е знак, че Вашето дете се стреми към защита. То иска околните да почувстват същата болка, каквато чувства и то. Родителят трябва да се замисли кога е причинил болка на детето си. Въздържайте се от наказания. Не отвръщайте на оскърбленията, с оскърбление. Помогнете на детето да изрази своята злоба и ненавист  без оскърбление, дайте му да се сбие с възглавницата. Кажете си защо го обичате и отчитайки неговите чувства и желания, започнете да възстановявате своите отношения, като си давате сметка, че този процес е доста дълъг. Помнете, че детето се държи така в отговор на Вашите действия, в отговор на болката, която вие сте му причинили.

Aко чувствате в себе си отчаяние, то знайте, че детето иска да се усамоти, грешната цел на което е избягване. Такива деца искат да ги оставят в покой, демонстрират безпомощност, поставят си цели, които са неизпълними. Добре е да покажем на детето неговата ценност в определено действие / убеждение, че само то може да го извърши /, да разделим задачата, която му се вижда неизпълнима на по-малки / “ Ти не можеш да решиш всички примери по математика, но един можеш“ /. Научете го да не се предава. Отбелязвайте малките му постижения.

Всеки път отчитайте, че се е получило по-добре отпреди. Самобичуването и концентрирането върху грешките води до това човек да спре да върши нещо с удоволствие и често съвсем се отказва от занимания.

Ако искате детето да се държи добре, разказвайте му колкото може по-подробно за това  колко е забележително, правете го колкото може по-често. Хвалете себе си и детето си за всяка успешна крачка, за всяка малка победа и се придвижвайте напред. Вие вече ще знаете, че детето Ви иска да Ви каже за своето лошо поведение.

Как да научим децата на самоконтрол

Децата  трябва да се водят стъпка по стъпка към овладяване на поведението си – да се научат да разпознаваат сигналите на гнева, после да назовават чувствата,

  • „сигналите на гнева“: прилив на кръв в лицето; напрягане на мускулите; трудно дишане; буца в гърлото – децата трябва да се научат да ги разпознават
  • да се научат да назовават различни чувства, / играейки с топка в кръг , след като някой разказва някаква история /.
  • разкази по фотографии, изразяващи различни чувства
  • движение с вързани очи, чрез изпълнение само на команди – за изграждане на доверие към другия.

Агресивното поведение и как да се справим с него

Агресивното поведение у децата

Раждайки се детето има два начина за реагиране – удоволствие и неудоволствие.

Когато е сито, подсушено, нищо не го боли, то изразява положителни емоции – усмихва се, спи спокойно.  Когато има дискомфорт – изразява го с викове, плач.

С възрастта детето започва да проявява протестни реакции във вид на деструктивни действия, насочени към други хора, или към ценни за тях вещи.

Агресията е присъща в различна степен у всеки човек, като инстинктивна форма на поведение, основната цел на която е самозащита.

Човекът, за разлика от животните  с възрастта се приучва да трансформира своите природно-агресивни инстинкти, в социално приемливи способи на реагиране, т.е. у нормалните хора се осъществява социализация на агресията. Тези хора, които не са се научили да контролират агресивните  си импулси, изпитват затруднения при общуването с хората.

Възрастният не бива да подтиска агресията у детето. Забраната може да доведе до автоагресия, или да премине в автосоматично разстройство.

Родителят трябва да научи детето си, не да подтиска, а да контролира агресията си, да отстоява своите права и интереси, както и да се защитава със социално приемливи способи, като не нарушава правата на другите и не им причинява вреда.

Причини за агресията

1. Недоверие към средата, чувство на страх.

2. Забрана на удовлетворяването на определени потребности, сблъсък на детето с неизпълнение на неговите желания.

3. Отстояване на  своята личност, територия.

В края на първата година от живота на детето се формира базовото чувство на доверие към околната среда и хората, усещането на безопасността.

На формирането на отношението към света  влияят много причини:

  • емоционалното състояние на майката в периода на бременност и след раждането
  • проявата на безусловна любов към детето от страна на родителите е от изключителна важност, защото тогава възниква чувство на доверие към окръжаващата го среда. Ако детето се убеди, че не го обичат, може да се ожесточи и да започне да отмъщава.
  • скандалите между възрастните и напрежението между двамата родители, детето възприема като опасност за себе си. Детето иска да усеща, че е обичано и ценено. Ако то изпитва съмнение, ще се старае да подкрепя чувството си за ненужност. Детето обича искрено и не допуска на неговата любов да не се откликва. Ако му се откаже, то счита, че не го обичат.
  • детето се ражда напълно зависимо и задача на развитието му е да стане независим и самостоятелен човек
  • родителите трябва да помнят, че децата им не са частна собственост. детето е призвано да е равноправно и равноценно.
  • има три важни периода, когато децата особено остро реагират на намесата в живота им и изразяват това с протестни реакции. Родителите трябва да ги отчитат и да предоставят на децата разумна свобода и независимост и детето не бива да се чувства ограничено.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИ ВЪЗРАСТНИЯТ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

  • Детето да знае, че има безусловната любов на родителите. Детето не бива да чува „Повече няма да те обичам“. При неодобрение на постъпката, да се изказва недоволство към постъпката, а не към личността
  • Когато не може да се изпълни определено желание – на детето да се обясни
  • За детето по-важно е вниманието на родителя, отколкото купуването на играчка, с която да се откупва родителско чувство на вина
  • Децата подражават на поведението на възрастните. Въздържайте се от агресия
  • Родителите не бива да подтискат агресията на децата. Добре е те да я изразяват в спорт, рисуване…
  • Превеждането на чувствата от действия в думи, позволява на детето да разбере, че за тях може да се говори. Така то постепенно ще усвои езика на своите чувства и ще може да ви каже, че е обидено, а не да се опитва да причлича вниманието ви с „ужасно“ поведение. Възрастният трябва да създава условия детето да разказва за чувствата си.
  • Ако детето крещи, капризничи, прегърнете го. Тази прегръдка има няколко функции: а) детето знае, че вие можете да овладеете агресията му, следователно тя може да бъде сдържана и то няма да разруши това, което обича. Постепенно детето ще усвои сдържането като способност и ще може да контролира действията си. Когато се успокои може да поговорите за чувствата му. Просто му дайте да разбере, че сте готови да го изслушате. В никакъв случай не нравоучителствайте; б) уважавайте личността на детето, съобразявайте се с мението му, предоставяйте му достатъчно свобода и независимост, за която то само ще носи отговорност. Детето трябва да има своя територия