Month: февруари 2017

 

1. Любов, сърдечна топлота и защита.
2. Уважение към личността му. То трябва да знае, че чувствата му не са маловажни и заслужават внимание. Изслушвайте го. То иска да участва в живота на семейството. Това развива чувството му за собствено достойнство, а неговото уважение и любов към вас растат.
3. Има нужда от свобода, за да изучава заобикалящата го среда. Трябва да има достъп до предмети, без чужда помощ.
4. Има нужда от правила и ограничения, които навлизат в живота му последователно. Трябва да се научи да живее в съгласие с другите около себе си. Ако се научи да спазва правилата, ще се чувства уверено  в заобикалящата го среда.
5. Детето трябва да усеща ествествено успеха. Всеки път, когато в нещо успява, у него възниква чувство на удовлетвореност и това допринася за по-нататъшно развитие на ума и тялото му. То се нуждае от похвала и поощрение, което му помага да се чувства уверено, с чувство за собствена значимост, а това го подтиква да продължава опитите за опознаване на света. Нека похвалите да са искрени, оценяващи неговите усилия. Фалшивият възторг е вреден.

 

1. Отнасяйте се към него с уважение.
2. Когато иска да Ви разкаже нещо, бъдете готови да го изслушате, добре е да го гледате в очите.
3. Старайте се да разбирате мислите и чувствата му и да ги приемате с внимание. Помнете, че това което е маловажно за Вас, може да се окаже изключително важно за него.
4. Посвещавайте го в своите планове и решения. Дайте му възможност да се чувства пълноправен член на семейството.
5. Бъдете отстъпчиви в отношенията  с Вашето дете. Родителите трябва да съотнасят своите правила с  изискавания към  променящите се потребности на детето. Решенията за промяна на правилата се вземат заедно – двамата родители и детето.
6. Въвеждайки правила, оставяйте място за свобода на детето. Безопасността на дететето трябва да отговаря на  разумни правила. Ако то не ги приема, това показва, че трябва отново да се обмислят и да се внесат изменения. Много често семейното им обсъждане, в което участва и детето е добро средство за усвояването им от него.

         1.Отнасяйте се към него с уважение.

         2. Когато иска да Ви разкаже нещо, бъдете готови да го изслушате, добре е да го гледате в очите.

3. Старайте се да разбирате мислите и чувствата му и да ги приемате с внимание. Помнете, че това което е маловажно за Вас, може да се окаже изключително важно за него.

4. Посвещавайте го в своите планове и решения. Дайте му възможност да се чувства пълноправен член на семейството.

5. Бъдете отстъпчиви в отношенията  с Вашето дете. Родителите трябва да съотнасят своите правила с  изискавания към  променящите се потребности на детето. Решенията за промяна на правилата се вземат заедно – двамата родители и детето.

6. Въвеждайки правила, оставяйте място за свобода на детето. Безопасността на дететето трябва да отговаря на  разумни правила. Ако то не ги приема, това показва, че трябва отново да се обмислят и да се внесат изменения. Много често семейното им обсъждане, в което участва и детето е добро средство за усвояването им от него.

Системата Монтесори се състои от три основни части: дете – среда – учител. В центъра на системата е детето. Ролята на учителя не се изразява в обучението, а в развитието на дейността. Детето по-леко изминава пътя на позананието в ситуации, при които знанията се превръщат в дейности. Така детето се учи само.

Организацията на средата е създадена така, че детето само да избира дейността, която му харесва и съответства на интересите му. То тябва да изпитва удоволствие от своята дейност , защото прави това, което иска, а не това което възрастният му налага. Усъвършенствайки своите умения, то придобива чувство на независимост и уврерност. Методът на Монтесори ще създаде у детето естествена любов към ученето. Това му помага да върви със своя естествен  ритъм и да избягва насилието / т. е да прави това, за което още не е готово /. Детето се учи да преценява дали да работи само, или с другите деца и този избор то прави самостоятелно. Учителят не е в центъра, а се движи между децата и ги наблюдава, за да има ясна представа за развитието на всяко дете.

Това ръководство помага на родителя да разбира и възпитава по-добре своето дете. Какво в действителност е детето Ви? От какво то има нужда?

Дразните ли се, когaто някой Ви бави? Помнете, че естественият ритъм на детето Ви е по-бавен от вашия. То няма такова възприятие за времето, каквото има възрастния. Нещата не му изглеждат необходими и срочни. То не може да планира бъдещето, така, както Вие го правите. То живее с това, което се случва с него в конкретния момент.

Възниква ли у Вас чувство на обида, когато някой Ви казва какво да правите? Желанието на детето да бъде независимо е едно от най – слините чувства у детето. То се нуждае от Вашата помощ и ръководство, но същевременно му се иска да бъде независимо, т. е. да прави нещо самостоятелно и толкова дълго, колкото то иска.

Забелязвали ли сте разликата между впечатленията,  които получавате, когато Ви обясняват нещо с думи, или когато Ви показват и впечатленията, които получавате, когато изпълнявате определени действия и дейности самостоятелно. Помнете, че малкото дете опознава света през призмата на собствените си чувства. Тези чувства са много силни: звуците, формите, цветовете, вкусовете, всички тези усещания, то забелязва за първи път и затова те го вълнуват с особена сила. Детето опознава света чрез съприкосновението с предметите около него.

Мислите ли, че бихте могли да се научите да играете на тенис, четейки как, или наблюдавайки другите, или пък слушайки някой, който разказва как се играе тази игра. Малките деца се научават, действайки. В това време, когато възрастните се научават, четейки, наблюдавайки, слушайки, детето почти всичко научава само чрез собствени действия.

Помните ли преживяванията, които ви обземат, когато някой за когото сте се грижили Ви прричинява болка? Малкото дете е много чувствително. То не може да контролира чувствата си, както това правят възрастните. Не умеейки да изрази своето състояние, то може да скрие обидата, или да я изрази в противоречиво раздразнително поведение.

Ще се чувствате ли добре, ако някой Ви обиди, дори несъзнателно. Детето има силно развито чувство за собствено достойнство. У него няма чувство за перспектива, присъщо за възрастния. За детето накърняването на достойнството му се явява отрицание на неговата личност.

Имали ли сте личност, на която се възхищавате и искате да  подражавате? Детето се възпитава предимно като подражава на възрастните, които са му близки. Това обикновено са родителитте му. То купира техните действия и взаимоотношенията им и запомня много от това, което вижда. После го използва в своя живот като възрастен.

Ще се чувствате ли добре, ако около Вас е пълен безпорядък? У Вашето дете има силен стремеж към порядък. Необходимо му е да живее в среда, където всяко нещо има своето място. Нужен му е режим, който внася порядък в живота му.

Били ли сте удовлетоврени, когато сте научавали нещо ново? Основната мотивация на детето съвпада с естествената необходимост от растеж и развитие. Детето трябва да изследва света, който му е абсолютно неизвестен.

Помните ли, когато научите нещо ново как ви се иска да го повтаряте многократно? Така е и с детето. То иска да усвои новото още по-добре и защото му е още интересно. То е доволно, че в резултат на собствените му усилия, нещо се е случило, че контролира света около себе си.

Чувствали ли сте се удовлетворени от свършената работа? Помнете, че детето предпочита да работи, а не да играе. Имайки избор, то ще избере първото – да почисти, да се грижи за цветята. У детето има истинска страст към полезната работа и то иска да разделя задълженията с възрастните, като извършва значима работа. Иска да участва в живота на семейството, да помага.

Детето е егоцентрично. То познава собствените си чувства и не разбира чувствата на другите. Истинското чувство на разбиране на другите се развива в продължение на много години в резултат на социалните контакти.

Изпитвали ли сте съжаление, когато завършите някоя увлекателна работа? Детето се интересува повече от процеса на работа, отколкото от резултата от нея. Истинско удоволствие изпитва от процеса.

Чувствали ли сте се   някога, че не сте вече достатъчно млади за усвояване на нещо ново? У детето има точно определени периоди, които са най-подходящи за усвояване на определени дейности. За възрастния е много важно да може да определи какъв етап преживява детето и да му помогне да овладее необходимата дейност в подходящия период.

Ако детето е неуправляемо, агресивно, нервно, неконтактно, не спи добре, несдържано в емоциите си, необщително?

Емоционалните възприятия са по рождение дадени на децата и чрез тях, те се ръководят в оценката на заобикалящата ги действителност и в частност в семейството си. В болшинството от случаите, всички проблеми с децата са отражение на проблемите между родителите, от обстановката в семейството. Ако между мама и татко няма разбирателство, то и детето ще се държи неадекватно и ще бъде неуправляемо. Как можем да предотвратим такава ситуация.

Малките деца живеят с вътрешните си усещания. Те не могат да лъжат. На това ще се научат може би по-късно по принуда, ако им се наложи да скрият нещо от родителите си, в това число и своите преживявания. Точно затова е толкова трудно да излъжем и децата за истинското положение в семейството. Дори и да искате да прикриете състоянието на нещата, детето усеща атмосферата вкъщи.

Ако детето е неуправляемо, агресивно, нервно, неконтактно, не спи добре, несдържано в емоциите си, необщително?

Емоционалните възприятия са по рождение дадени на децата и чрез тях, те се ръководят в оценката на заобикалящата ги действителност и в частност в семейството си. В болшинството от случаите, всички проблеми с децата са отражение на проблемите между родителите, от обстановката в семейството. Ако между мама и татко няма разбирателство, то и детето ще се държи неадекватно и ще бъде неуправляемо. Как можем да предотвратим такава ситуация.

Малките деца живеят с вътрешните си усещания. Те не могат да лъжат. На това ще се научат може би по-късно по принуда, ако им се наложи да скрият нещо от родителите си, в това число и своите преживявания. Точно затова е толкова трудно да излъжем и децата за истинското положение в семейството. Дори и да искате да прикриете състоянието на нещата, детето усеща атмосферата вкъщи.

        Това, че сте родители на детето, не означава, че то е Ваша собственост.

1. Това, че детето е по-малко от Вас, не значи, че то е по-лошо.
2. Ако нещо сте обещали на детето, непременно го изпълнете. Ако не сте уверени, че ще го изпълните, не го обещавайте. Така щ е го научите, то да изпълнява обещанията си.
3. Ако забранявате нещо, непременно му обяснете защо.
4. Ако незаслужено сте го обидили, съберете сили да  се извините, при това извинението не бива да е формално.
5. Вслушайте се в мнението на детето, особено ако то касае самото него.
6. Ако детето иска нещо да обясни, изслушайте го.
7. Не пренебрегвайте помощта на детето, особено, ако то само я предлага. Обръщайте се за помощ към него, в началото дори символично.
8. Уважавайте правото на детето на негова лична собственост. Отделете му едно ъгълче, колкото може по-рано. Подчертавайте, че то има свое легло, свои играчки. Ако ви се налага да вземете, нещо негово, искайте разрешението му.
9. Не досаждайте на детето с присъствието си. То също иска да остане само.
10. Понякога и родителите трябва да отдъхнат от децата. Затова и децата е добре да знаят, че не бива да досаждат с присъствието си.
11. Не бива даа допускаме детето да смята, че вкъщи всичко е предназначено само за него. Всичко се разпределя между всички членове на семейството.
12. Не всяко желание трябва да се изпълнява. След като е отказано, значи има причина.

Да можеш да избираш грамотно и обосновано е основна черта на личността. Детето трябва да се научи да избира и колкото по-рано, толкова по-добре. Ако родителят и учителят не признават това право на детето, кога то ще го получи? Когато тръгне на училище, когато завърши училище, или когато създава семейство? Ще се стигне до там, че то няма да може да избира приятелите си, да избира професията си, както и спътник в живота си. Защо няма умения за това?

Има родители, които не искат децата им да са самостоятелни, защото така по-лесно се подчиняват на родителския диктат през целия си живот.

Ако искате детето ви да е пълноценна личност, учете го да прави своя избор, колкото може по-рано, от първия ден на живота си. Предложете му две играчки, то ще посегне към едната. Приберете втората, то е направило своя избор, не му я натрапвайте. Вниманието му ще се задържи за малко. Пак му предложете двете играчки. то пак само ще си избере.

Позволете му да избира и храната си. Нека в магазина, то да посочи кое мляко иска.

Ако искате да създадете личност, уважавайте у детето тази личност.

В училищна възраст детето още не може да мотивира своя избор. Когато детето няма желание за нещо, трябва да се вслушваме внимателно в неговото мнение.

Понякога децата ни манипу;ират. Как да пресяваме, капризите от потребностите?

КАПРИЗИТЕ

Те са достатъчно ефективно средство за манипулация на родителите. Така наречената „диктатура на слабите“. Детето със сълзи, викове и други емоционални действия може да постигне задоволяването на определен каприз. Как да различим капризите от потребностите?

Още с раждането бебето се оставя, докато не започне да плаче, да не му се обръща внимание. Така се стига до условния рефлекс, че в плаченето е ключа. Така детето пропуска нормалните форми на искане и директно започва да плаче. Не обяснява молбата си със спокоен тон. Пък и защо да го прави, след като никой не го слуша. Така у детето се формира потребност от неадекватно изразяване на емоциите , така и най-естествената молба изглежда като каприз. Родителят не бърза да я изпълни и детето крещи още по-силно. Стига се до никакво разбиране. Започва да се смята, че детето е нервно, дават му се успокоителни и никой не се замисля, че просто трябва да го помолим да изкаже своите потребности със спокоен глас и съотевтно да го изслушваме. Добре би било детето да се изслушва от самото начало и да не се стига до горе описаната ситуация. А ако се стигне, трябва да се оправя постепенно и настойчиво.

Желанието да капризничат се появява у децата, защото те експериментират със света, който ги заобикаля. Ако детето може да обясни защо иска определено нещо, това не е каприз. Ако то иска да досажда, да въздейства чрез своите емоции – това е лошо. На това родителят трябва да реагира с недоумение в самото начало, то детето бързо ще разбере, че такъв начин на отстояване на желанията е напълно неприемлив. Когато се забранява нещо, винаги трябва да се обяснява „защо“. „Защо да не пипа ютията“, Защо да не се отделя от родителя“

„Какъв  си неудачник. Другите деца са толкова добри“.  Такива обидни думи до нищо добро няма да доведат, напротив от страх да не сгреши и да бъде обидено, детето допуска повече грешки и навика се затвърждава.

„Не се мотай из краката ми“ – Не прехвърляйте на детето си своите битови неудачи. Бъдете внимателни, а не като излеете чашата с мляко да упреквате детето.

„Излез и затвори вратата от другата страна“ – Това няма да помогне, ако работите и трябва да отдъхнете. Малкото дете не иска да съществува без мама и татко.

„Писна ми от тебе“ – Да слушаш това е обидно. Опитайте се да си представите, че го казват на вас.

„Ти вече си голям“ – Детето трябва да чува това, не само, ако трябва да свърши нещо, но и когато отива на театър, на цирк, на гости. То трябва да знае, че да си голям е хубаво.

„Не си ми нужен“ – Когато децата пораснат, родителите си подбират думите, но докато са малки те чуват: “ Махай се от очите ми. Не искам да те виждам.“

Децата до 6 години разбират повече от това, което се очаква. Цялото внимание е приковано у мама и татко. Детето възприема всичко, макар на родителят да му се струва, че половината от това, което казва минава покрай ушите му. Малкото дете не може да игнорира Вашето раздразнение. To не може да се обиди на мама, да се разсърди, да замине от дома. Къде без родители? То не знае какво да ви отговори, когато не сте права. У него няма нито доводи, нито аргументи. Злият глас на мама наранява детето право в сърцето, а то даже не е в състояние да обясни, да разколебае пълната мамина безнаказаност.

Раждайки се второто дете в семейството, родителите се готвят за трудности без да предполагат, че главната трудност идва от самата цифра – две (2).

Голямото дете тормози малкото. Защо?

Защото родителското внимание към първото намалява. Малкото дете отвоюва в семейството свое пространство. особено агресивни са деца, които в детската градина, или в училище са неловки по природа и търпят поражение, а в къщи компенсират като печелят победа след победа. Това води до гнева на родителите. Те се опитват да му обяснят, че трябва да защитава по-малкия си брат, или сестра, но когато няма резултат, родителите изпадат понякога в ярост. Тя не увеличава любовта между децата. Може да се стигне, до ненавист на големия към малкия, след като повече го наказват.

Три годишното дете не е ангел, а често е голям провокатор и предизвиква голямото, след което знае, че наказание ще има, но не и за него самия. Особено, ако родителят каже „Ти си голям“, тогава малкият тържествува. Често родителите обричат големия на вечно неравенство, защото с него винаги се отнасят строго, а с малкия – снизходително, макар отдавна да е във възраст, когато трябва да носи отговорност за постъпките си.

Има и втори вариант, когато с първото дете, родителите са изчерпали лимита си и второто расте като трева в поле. Стига се до там първото да е за образец, а второто – на нищо не е научено.

Когато двете деца са в постоянен конфликт, постоянно нещо делят, те делят родителската любов. Когато в семйството са две деца  –   хваленето и укоряването трябва да е еднакво за двете. Силно изявеният неудачник, също трябва да се хвали. Все ще се намери за какво. У всяко дете, разбира се има различни способности. Детското самолюбие страда двойно повече не само когато го ругаят, но и когато го сравняват.

Внимавайте с любимците. Колкото и да повтаряте, че се отнасяте еднакво към децата, те улавят във всяка Ваша фраза, в тона, кого Вие сега повече обичате. Съжителството на братя и сестри има своите предимства. Те се научават да живеят заедно, да делят задачите вкъщи и да ги изпълняват. Индивидуализмът им е победен и те усвояват правилата на семейното общуване, т. е  знаят какво е общото живеене – трябва да отстъпваш, да се сдържаш, не забравейки за другия.