Агресивното поведение у децата
Раждайки се детето има два начина за реагиране – удоволствие и неудоволствие.
Когато е сито, подсушено, нищо не го боли, то изразява положителни емоции – усмихва се, спи спокойно. Когато има дискомфорт – изразява го с викове, плач.
С възрастта детето започва да проявява протестни реакции във вид на деструктивни действия, насочени към други хора, или към ценни за тях вещи.
Агресията е присъща в различна степен у всеки човек, като инстинктивна форма на поведение, основната цел на която е самозащита.
Човекът, за разлика от животните с възрастта се приучва да трансформира своите природно-агресивни инстинкти, в социално приемливи способи на реагиране, т.е. у нормалните хора се осъществява социализация на агресията. Тези хора, които не са се научили да контролират агресивните си импулси, изпитват затруднения при общуването с хората.
Възрастният не бива да подтиска агресията у детето. Забраната може да доведе до автоагресия, или да премине в автосоматично разстройство.
Родителят трябва да научи детето си, не да подтиска, а да контролира агресията си, да отстоява своите права и интереси, както и да се защитава със социално приемливи способи, като не нарушава правата на другите и не им причинява вреда.
Причини за агресията
1. Недоверие към средата, чувство на страх.
2. Забрана на удовлетворяването на определени потребности, сблъсък на детето с неизпълнение на неговите желания.
3. Отстояване на своята личност, територия.
В края на първата година от живота на детето се формира базовото чувство на доверие към околната среда и хората, усещането на безопасността.
На формирането на отношението към света влияят много причини:
- емоционалното състояние на майката в периода на бременност и след раждането
- проявата на безусловна любов към детето от страна на родителите е от изключителна важност, защото тогава възниква чувство на доверие към окръжаващата го среда. Ако детето се убеди, че не го обичат, може да се ожесточи и да започне да отмъщава.
- скандалите между възрастните и напрежението между двамата родители, детето възприема като опасност за себе си. Детето иска да усеща, че е обичано и ценено. Ако то изпитва съмнение, ще се старае да подкрепя чувството си за ненужност. Детето обича искрено и не допуска на неговата любов да не се откликва. Ако му се откаже, то счита, че не го обичат.
- детето се ражда напълно зависимо и задача на развитието му е да стане независим и самостоятелен човек
- родителите трябва да помнят, че децата им не са частна собственост. детето е призвано да е равноправно и равноценно.
- има три важни периода, когато децата особено остро реагират на намесата в живота им и изразяват това с протестни реакции. Родителите трябва да ги отчитат и да предоставят на децата разумна свобода и независимост и детето не бива да се чувства ограничено.
КАК ДА СЕ ДЪРЖИ ВЪЗРАСТНИЯТ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ
- Детето да знае, че има безусловната любов на родителите. Детето не бива да чува „Повече няма да те обичам“. При неодобрение на постъпката, да се изказва недоволство към постъпката, а не към личността
- Когато не може да се изпълни определено желание – на детето да се обясни
- За детето по-важно е вниманието на родителя, отколкото купуването на играчка, с която да се откупва родителско чувство на вина
- Децата подражават на поведението на възрастните. Въздържайте се от агресия
- Родителите не бива да подтискат агресията на децата. Добре е те да я изразяват в спорт, рисуване…
- Превеждането на чувствата от действия в думи, позволява на детето да разбере, че за тях може да се говори. Така то постепенно ще усвои езика на своите чувства и ще може да ви каже, че е обидено, а не да се опитва да причлича вниманието ви с „ужасно“ поведение. Възрастният трябва да създава условия детето да разказва за чувствата си.
- Ако детето крещи, капризничи, прегърнете го. Тази прегръдка има няколко функции: а) детето знае, че вие можете да овладеете агресията му, следователно тя може да бъде сдържана и то няма да разруши това, което обича. Постепенно детето ще усвои сдържането като способност и ще може да контролира действията си. Когато се успокои може да поговорите за чувствата му. Просто му дайте да разбере, че сте готови да го изслушате. В никакъв случай не нравоучителствайте; б) уважавайте личността на детето, съобразявайте се с мението му, предоставяйте му достатъчно свобода и независимост, за която то само ще носи отговорност. Детето трябва да има своя територия