Агресивното поведение и как да се справим с него

Агресивното поведение у децата

Раждайки се детето има два начина за реагиране – удоволствие и неудоволствие.

Когато е сито, подсушено, нищо не го боли, то изразява положителни емоции – усмихва се, спи спокойно.  Когато има дискомфорт – изразява го с викове, плач.

С възрастта детето започва да проявява протестни реакции във вид на деструктивни действия, насочени към други хора, или към ценни за тях вещи.

Агресията е присъща в различна степен у всеки човек, като инстинктивна форма на поведение, основната цел на която е самозащита.

Човекът, за разлика от животните  с възрастта се приучва да трансформира своите природно-агресивни инстинкти, в социално приемливи способи на реагиране, т.е. у нормалните хора се осъществява социализация на агресията. Тези хора, които не са се научили да контролират агресивните  си импулси, изпитват затруднения при общуването с хората.

Възрастният не бива да подтиска агресията у детето. Забраната може да доведе до автоагресия, или да премине в автосоматично разстройство.

Родителят трябва да научи детето си, не да подтиска, а да контролира агресията си, да отстоява своите права и интереси, както и да се защитава със социално приемливи способи, като не нарушава правата на другите и не им причинява вреда.

Причини за агресията

1. Недоверие към средата, чувство на страх.

2. Забрана на удовлетворяването на определени потребности, сблъсък на детето с неизпълнение на неговите желания.

3. Отстояване на  своята личност, територия.

В края на първата година от живота на детето се формира базовото чувство на доверие към околната среда и хората, усещането на безопасността.

На формирането на отношението към света  влияят много причини:

  • емоционалното състояние на майката в периода на бременност и след раждането
  • проявата на безусловна любов към детето от страна на родителите е от изключителна важност, защото тогава възниква чувство на доверие към окръжаващата го среда. Ако детето се убеди, че не го обичат, може да се ожесточи и да започне да отмъщава.
  • скандалите между възрастните и напрежението между двамата родители, детето възприема като опасност за себе си. Детето иска да усеща, че е обичано и ценено. Ако то изпитва съмнение, ще се старае да подкрепя чувството си за ненужност. Детето обича искрено и не допуска на неговата любов да не се откликва. Ако му се откаже, то счита, че не го обичат.
  • детето се ражда напълно зависимо и задача на развитието му е да стане независим и самостоятелен човек
  • родителите трябва да помнят, че децата им не са частна собственост. детето е призвано да е равноправно и равноценно.
  • има три важни периода, когато децата особено остро реагират на намесата в живота им и изразяват това с протестни реакции. Родителите трябва да ги отчитат и да предоставят на децата разумна свобода и независимост и детето не бива да се чувства ограничено.

КАК ДА СЕ ДЪРЖИ ВЪЗРАСТНИЯТ ПРИ АГРЕСИВНО ПОВЕДЕНИЕ

  • Детето да знае, че има безусловната любов на родителите. Детето не бива да чува „Повече няма да те обичам“. При неодобрение на постъпката, да се изказва недоволство към постъпката, а не към личността
  • Когато не може да се изпълни определено желание – на детето да се обясни
  • За детето по-важно е вниманието на родителя, отколкото купуването на играчка, с която да се откупва родителско чувство на вина
  • Децата подражават на поведението на възрастните. Въздържайте се от агресия
  • Родителите не бива да подтискат агресията на децата. Добре е те да я изразяват в спорт, рисуване…
  • Превеждането на чувствата от действия в думи, позволява на детето да разбере, че за тях може да се говори. Така то постепенно ще усвои езика на своите чувства и ще може да ви каже, че е обидено, а не да се опитва да причлича вниманието ви с „ужасно“ поведение. Възрастният трябва да създава условия детето да разказва за чувствата си.
  • Ако детето крещи, капризничи, прегърнете го. Тази прегръдка има няколко функции: а) детето знае, че вие можете да овладеете агресията му, следователно тя може да бъде сдържана и то няма да разруши това, което обича. Постепенно детето ще усвои сдържането като способност и ще може да контролира действията си. Когато се успокои може да поговорите за чувствата му. Просто му дайте да разбере, че сте готови да го изслушате. В никакъв случай не нравоучителствайте; б) уважавайте личността на детето, съобразявайте се с мението му, предоставяйте му достатъчно свобода и независимост, за която то само ще носи отговорност. Детето трябва да има своя територия

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.