Системата Монтесори се състои от три основни части: дете – среда – учител. В центъра на системата е детето. Ролята на учителя не се изразява в обучението, а в развитието на дейността. Детето по-леко изминава пътя на позананието в ситуации, при които знанията се превръщат в дейности. Така детето се учи само.
Организацията на средата е създадена така, че детето само да избира дейността, която му харесва и съответства на интересите му. То тябва да изпитва удоволствие от своята дейност , защото прави това, което иска, а не това което възрастният му налага. Усъвършенствайки своите умения, то придобива чувство на независимост и уврерност. Методът на Монтесори ще създаде у детето естествена любов към ученето. Това му помага да върви със своя естествен ритъм и да избягва насилието / т. е да прави това, за което още не е готово /. Детето се учи да преценява дали да работи само, или с другите деца и този избор то прави самостоятелно. Учителят не е в центъра, а се движи между децата и ги наблюдава, за да има ясна представа за развитието на всяко дете.