„Какъв си неудачник. Другите деца са толкова добри“. Такива обидни думи до нищо добро няма да доведат, напротив от страх да не сгреши и да бъде обидено, детето допуска повече грешки и навика се затвърждава.
„Не се мотай из краката ми“ – Не прехвърляйте на детето си своите битови неудачи. Бъдете внимателни, а не като излеете чашата с мляко да упреквате детето.
„Излез и затвори вратата от другата страна“ – Това няма да помогне, ако работите и трябва да отдъхнете. Малкото дете не иска да съществува без мама и татко.
„Писна ми от тебе“ – Да слушаш това е обидно. Опитайте се да си представите, че го казват на вас.
„Ти вече си голям“ – Детето трябва да чува това, не само, ако трябва да свърши нещо, но и когато отива на театър, на цирк, на гости. То трябва да знае, че да си голям е хубаво.
„Не си ми нужен“ – Когато децата пораснат, родителите си подбират думите, но докато са малки те чуват: “ Махай се от очите ми. Не искам да те виждам.“
Децата до 6 години разбират повече от това, което се очаква. Цялото внимание е приковано у мама и татко. Детето възприема всичко, макар на родителят да му се струва, че половината от това, което казва минава покрай ушите му. Малкото дете не може да игнорира Вашето раздразнение. To не може да се обиди на мама, да се разсърди, да замине от дома. Къде без родители? То не знае какво да ви отговори, когато не сте права. У него няма нито доводи, нито аргументи. Злият глас на мама наранява детето право в сърцето, а то даже не е в състояние да обясни, да разколебае пълната мамина безнаказаност.