ПРИЧИНИ
- Стремеж за привличане вниманието на връстниците си
- Стремеж да получи желания резултат
- За да се защити
- Желание да нарани достойнството на другия, за да подчертае своето превъзходство
ФОРМИ НА АГРЕСИЯ
- НЕДЕСТРУКТИВНА – механизъм за удовлетворяване на желанията, за достигане на целите, способност към адаптация.
- ВРАЖДЕБНА – не само злобна, но и със стремеж за причиняване на болка, за да се получи удоволствие от това. Води до конфликти. Агресивността става черта на личността и снижава адаптивните възможности на детето. Може да се прояви още в ранна възраст.
ПСИХОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ, ПРОВОКИРАЩИ АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ
- Недостатъчно развитие на интелекта и комуникативните навици
- Снижена степен на комуникация
- Неразвитост на игровата дейност
- Снижена самооценка
- Нарушения в отношенията с връстниците
Една от основните грешки е да пречим на проявата на агресията. Някои отъждествяват агресията с насилие и забраняват игри с проява на враждебност. Ако се забраняват прояви на агресия, няма да възцари дружелюбност в отношенията. Напротив, тя ще се нагнетява и в един момент, ще изригне, като при това ще извика отсреща също агресия. Получава се омагьосан кръг, излизането от който е невъзможно.
Когато детето проявява агресия, нито задоволяването на капризите е решение, нито липсата на внимание.
Когато попадне в такава ситуация, когато потребностите му не се удовлетворяват, пред детето има два пътя – овладяване на ситуацията, за да я промени в своя полза, или да възстанови своето емоционално равновесие с помощтта на механизмите на психологичната защита / отрицание, притеснение/. Тези механизми при децата още не са изработени и то се опитва да промени ситуацията, най-често с агресия. Родителите започват да реагират на това неодобрително, стига се до наказания, а от там до тревога и страх. Изработва се комплекс на вина.
За да получи одобрението на своите родители, детето се учи да контролира своята агресия, което първоначално се постига с външна намеса, диктувана от реакцията на възрастния и от страховете си. Тревогата е от страх от наказание и да не би като извика раздразнението на родителите си, да се лиши от тяхната подкрепа.
При нормално развитие на системта от социални норми и забрани, постепенно те стават част от психиката. Според З. Фройд това е формиране на „супер – Его“ и контролът става вътрешен. Тогава голяма част от поведението, в това число и агресивността се регулира вече от съвестта, или от чувството за вина.
У много хора, особено агресивните по природа, формирането на вътрешен контрол не е толкова важно и външния контрол остава водещ през целия живот. Тогава човек спазва определени правила, но не по съвест, а от страх от наказание.
Развитието на вътрешния контрол се формира с помощта на процеса на идентификация / стремеж да се постъпва като значим човек / , а за детето значим човек е родителя.
Всички агресивни деца имат една обща черта – не разбират останалите. Причината се крие в особеното самосъзнание. Детето е фиксирано само върху себе си и е изолирано от другите. В тях то вижда само отношение към себе си. Другите му пречат, не му отделят достатъчно внимание, опитват се да му навредят. Очакваната враждебност не му позволява да ги види, да преживее чувство на общност с тях. За него са непознати съчувствието, съпреживяването, съдействието.
ПОМНЕТЕ, ЧЕ ДЕЦАТА СЕ НУЖДАЯТ ПРЕДИ ВСИЧКО ОТ ЛЮБОВ, ТОЧНО КОГАТО НАЙ-МАЛКО Я ЗАСЛУЖАВАТ.
Онова, което е добре да напарвим при агресивно поведение е да отклоним вниманието към някаква задача; позитивно обозначаване на поведението / „Държиш се така, защото си изморен“ /; изразяване разбиране към чувствата на детето / “ Разбира се , обидно ти е“ /; акцентиране върху постъпката, а не върху личността; Детето трябва да разбере, че възрастният го обича, но не одобрява това, което прави в момента.
Недопустимо е:
- повишаване на гласа
- демонстрация на власт
- агресивни пози и жестове
- сарказъм, насмешка
- негативна оценка на личността на детето и неговите близки
- използване на физическа сила
- въвличане в конфликта на странични хора
- непреклонно натякване на правотата на възрастния
- проповеди и четене на морал
- наказания, или заплахи за наказания
- обобщения / всички сте такива/
- сравнение с другите деца / не в полза на детето /
- команди, строги изисквания
- оправдания, подкупвания, награди
- важно е да се съхрани положителната репутация на детето. За детето е много трудно да признае грешката си. Публичното осъждане не води до решение.