Решението да се спраим с този проблем не е универсално, но можем да се улесним, ако разберем защо детето иска да ги казва.
Защото мрази целия свят; опитва се да ни дразни, опитвайки се да напомни за себе си; повтаря чутото без да знае смисъла.
Обикновено децата ги повтарят, защото тези думи носят емоционален заряд и затова ги запомнят. Да го наказваме е безсмислено, то не е виновно, че се интересува от това, което е чуло.
Не реагирайте, детето понякога чака вашата реакция и мълчанието ви може да даде резултат. Може да кажете, че не искате да я чувате, защото е много груба, но не е необходимо да я изяснявате. Добре би било и другите присъстващи да проявят равнодушие, в това число и по-големи деца.
Ако се взривите от изненада и страх, че детето ви е невъзпитано. Не бързайте да повишавате тон, понякога опасенията ни не се оправдават. Не винаги такава реакция има съответния резулатат. Тя би подействала при стеснителни деца, но в повечето случаи води до обратен резултат. Детето изпада във възторг от предизвиканата буря и я повтаря, очаквайки да предизвика възторг отново.
Ако избухнете в смях, ще дезориентирате детето. То си мисли, че сте във възторг. Не е необходимо и да изяснявате откъде я е чуло. Това не е толкова важно. не бива да се реагира на забраната като на изискване. Спокойно, без излишни емоции, изразете вашето отношение към чутото и се постарайте да научите детето да изразява злобата си и пртеста си с по-приемливи начини. Например – „Аз разбирам, че си ядосан, но това което говориш е недопустимо за приличните хора.“