Author: Temenuga Atanassova

„Божествен дар“

Уникален период в живота на всеки човек, който Монтесори нарича „божествен дар“. Именно през този период човек притежава уникална способност за възприемане, усвояване на информация и обучение. Тогава без усилия, спонтанно детето възприема и усвоява всичко от обкръжаващата го среда чрез възприятията, които получава от опознаването на обектите, които го заобикалят с помощтта на сетивата си; речта, която чува; културата, обичаите. Всичко, което родителите имат като навици, реда в семейството се попива като с гъба. Каквито са вашите навици, такива ще усвои и детето. За него вие сте най – големия авторитет и то иска да прави нещата, така, както ги правите вие. Затова Монтесори го нарича „попиващ ум“.

За съжаление тази възможност трае до известна възраст ( най много до шестата година ). Компенсирането след този период e изключително трудно, да не кажем  невъзможно да се постигне. Затова той е уникален и е безкарйно важно какво ще натрупа като информация мозъкът на малкото дете. Това, което детето научава в този период е на безсъзнателно ниво.

В живота на всеки човек има периоди, които са особено благоприятни за усвояване на определени неща. Тези периоди са строго индивидуални за всеки човек.

Затова ролята на възрастния е да наблюдава внимателно детето, за да може да прецени кога то е готово да възприеме и да научи определено познание. За някои деца те настъпват по-рано, за други по-късно. Тяхната продължителност е различна и когато отминат без да сме се възползвали от тях, означава че сме изпуснали най- подходящия момент, за да помогнем на детето да се развива по най – лесния и забавен начин. Същевременно ако детето не е готово да възприеме определена информация, безсмислено е да се опитваме да му я натрапваме, т. е. ако информацията е сложна за детето, не настоявайте то да я възприеме точно в този момент. Просто изчакайте.

Монтесори определя няколко, както тя ги начрича сензитивни периода, в развитието на детето:

1. Сензорно развитие ( 0 – 5 години)
2. Развитие на речта ( 0 – 6 години )
3. Ред ( 1 –  3 години )
4. Развитие на двигателните навици ( 1, 5  – 4 години )
5. Чувствителност към дребни предмети  ( около 2 години )
6. Социално развитие ( 2, 5  –  6 години )

• Важно е родителите да знаят приблизително времето на появяването на тези периоди и особеностите им на протичане, за да са готови да реагират.
• Да наблюдават внимателно поведението на детето. Знак за навлизане в такъв период е вглъбяването на детето в определена дейност. То се занимава с определени неща продължително време и е силно концентрирано в това, което прави.
• Важно e възрастният да не прекъсва детето, когато е съсредоточено в дейността си.
• След приключване на дейността си детето е щастливо и спокойно.
• Не забравяйте, вие сте образец за подражание. Внимавайте какво поведение имате пред детето.

 

Развитие на речта

Научно е доказано, че децата на мълчаливите родители се различават от другите деца по своето IQ още около третата година. To е по-ниско от това на децата, с които родителите им  разговарят още след раждането на бебето.

• До три месеца бебето гука
• До 4,5 месеца то се опитва да подражава на интонациите на гласа и мелодиите, които чува.
• До 9 месеца повтаря срички и бърбори неясно.
•  До 1 година усъвършенства речта интонационно, произнася първите думи и натрупва речников запас.
• До 1,5 години започва да изразява своите усещания, желания, чувства, овладява конструкциите на изреченията.
• На 2 години речникът му наброява 300 думи.
• На 2,5 до 6 години активно разширява речниковия си запас.
• На 3,5 – 4 години речта става осъзната. Мисълта се облича в думи, детето се изразява грамотно.
• 4,5 – 5 години се развива  фонематичния му слух. Трябва да произнася дълги изречения, монолози.

За развитието на речта е нобходимо развитието на фината моторика /движението на пръстите/. Важно е то да чува правилно звучаща реч, защото вече усвоените модели на изказ е много трудно да бъдат променени. Нека детето да слуша записи на приказки на книжовен език, песнички. Четете книжки, обсъждайте прочетеното.

Не повтаряйте грешките, които прави детето, изговаряйки определени думи, колкото и да е забавно, това само ще затвърди грешното произношение.

Развивайте фината моторика – пускайте бобчета в бурканче, събирайте мъниста, нанизвайте герданче, връзвайте обувки, правете гимнастика и масаж на пръстите, моделирайте, рисувайте, развивайте артикулационния апарат / фунийка с устни, въртене на езика, духайте през сламка, духайте свещ.

Сензорно развитие

Развитие на всички сетива. То трябва да опознае всеки предмет, който го заобикаля, а това става с докосване, опипване, обследване, затова не го ограничавайте, а по-скоро му помагайте да ги опознае. Нека да е заобиколено от различни предмети и да използва всички сетива, за да опознае техните свойства / форма, големина, дължина, височина, мирис, вкус, тегло, цвят. Избирайте, не масивни кукли а дребни фигурки, така ще усъвършенствате фините движения.

Спазване на реда

До 3 – 3,5 години този период свършва. Той е най – късия. Не го изпускайте. Децата имат нужда от подреденост, това им създава чувство на сигурност, спокойствие, комфорт.

Всяко нещо трябва да си има точно определно място, да е достъпно за детето, за да може само да си го взема и да го върне на мястото му. Нов материал не се взема, ако старият не е върнат на мястото му.

На децата им е необходимо усещане за ред във времето. Постига се с дневния режим. Не е необходимо да се броят минутите, но е важно да има последователност на дейностите / след хранене следва сън, после разходка и т.н. /

Ред във взаимоотношенията. Изискванията на всички в семейството трябва да са еднакви. Не позволявайте то да ви манипулира. Това, което казвате трябва да съответства на това, което правите. Не обещавайте нещо, което няма да изпълните.

Двигателно развитие

Осигурявайте възможност на детето да се движи в пространството. Това е начин за опознаване на света, детето става все по-самостоятелно, движението помага на умственото му развитие. Позволявайте движение навсякъде, където детето иска да отиде, ако това не застрашава здравето му. Ако вече ходи, не бързайте и не ползвайте количка. То трябва да упражнява ходенето.

Социално развитие

Учете детето как да се държи на различни обществени места. Вие сте пример за детето, то възпроизвежда това, което вижда.

Погрижете се за обкръжението на детето, докато можете, по-късно няма да имате тази възможност.

Подбирайте анимационните филми, които гледа, намалете до минимум гледането на телевизия. Помислете, кое може да се отрази добре от това, което телвизията предлага.

 

Емоционална интелигентност

Емоционалните уроци, които усвоявяме като деца у дома и в училище оформят емоционалните ни вериги. Правят ни по-умели, или по- неумели в основните проявления на емоционалната интелигентност.

Детството и юношеството са периоди с изключителна важност, които ще управляват живота ни след това. Опасна световна тенденция е, че днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните. Те са по-самотни и потиснати, по-гневни и непокорни, по-нервни и тревожни, по-импулсивни и агресивни.

Лекарството се крие в това как подготвяме младите хора за живота. В момента оставяме емоционалното възпитание на децата си на случайността.

Трябва да си отговорим на въпроса как можем да съберем в училището ума и сърцето.

Какво включва емоционалната интелигентност?

1. Да умееш да мотивираш себе си.
2. Да проявяваш постоянство в трудни моменти.
3. Да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението за усилията си.
4. Да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да контролира мисленето ти
5. Да проявяваш съпричастност
6. Да живееш с надежда.

Повечето училища се ориентират върху математическите и словесните умения на учениците си, а човешките способности не се вписват в тези тесни граници.

Хауърд Гарднър, водещ психолог от Харвард при реализацията на проекта „Спектър“ подчертава, че „най- същественото, с което можем да допринесем за развитието на детето е да му помогнем да се ориентира към област, в която талантите му ще бъдат най-адекватни, където ще се чувства най-удовлетворено и компетентно. В момента ние подготвяме всички ученици за университетски преподаватели.“

Той отбелязва, че няма само една интелигентност, която да определя еднозначно успеха в живота, а има широк спектър от „интелигентности“ със седем основни разновидности. Дори седем е произволно избрана бройка. Морето от човешки таланти достига около 20.

Междуличностната интелигентност включва 4 различни умения:

• лидерство;
• способност за поддържане на връзки и приятелство;
• способност за разрешаване на конфликти;
• способност за социален анализ;

“’Междуличностна интелигентност“ означава способността да разбираме другите хора ( какво ги мотивира, как действат и как ние самите да си сътрудничим с тях). Означава да различаваме настроенията, темпераментите, мотивациите и желанията на другите и да реагираме адекватно.

В живота няма по-важна интелигентност от междуличностната. Ако не сте я развили, няма да изберете удачно нито партньора си в живота, нито работата си.

„Вътреличностната интелигентност“ е умение да се взираме навътре, да си създадем точен правдоподобен  модел на самите себе си и да сме в състояние да го използваме, за да се справяме в живота. Ето на това трябва да учим децата в училище.

А как трябва да изглежда това обучение?

„Трябва да внесем интелигентност в чувствата си.“ –  подчертават Питър Солови и Джон Майер.

Те включват в „емоционалната интелигентност“ :

• Познаване на собствените ни емоции, самоосъзнатост, пълноценно възприемане на чувството,. докато то все още трае. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по- ясно отношение към личните си решения.
• Управление на емоциите. Контрол върху чувтствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта.
• Умение за самостоятелно мотивиране.

Пак Хауърд Гарднър  в теорията за „множествената интелигентност“ посочва, че „положителните състояния са най-здравословният начин да възпитаваме децата, да ги мотивираме вътрешно, вместо да ги заплашваме и награждаваме.“

Трябва да се намери онова вътрешно състояние, което означава, че детето се занимава с нещо приятно. Децата се съпротивляват, когато се отегчат, или пък когато им е твърде трудно, се стига до тревожност. Изключително важно е възрастният да даде всичко от себе си, за да намери нещо интерсено. Заниманията трябва да носят удоволствие.

Моделът на Гарднър е: Да подсилим силните страни и да се опитаме да развием слабите.

Какво означава изкуството на социализацията?

След втората година детето трябва да има жизнено важното емоционално умение – способността да познаваш чувствата на другия и да действаш така, че допълнително да ги оформяш. Управлението на чуждите емоции е в основата на изкуството на процъфтяващите връзки. За да демонстрират подобна сила, децата трябва да са постигнали определено ниво на самоконтрол, да са овладяли донякъде собствения си гняв и дистрес, собствените си импулси и вълнение.

Първите признаци за способността им да управляват собствените си емоции се проявяват приблизително по същото време. Децата се научават да чакат, да спорят и убеждават, вместо да използват груба сила, за да получат онова, което искат. Търпението измества гневните изблици.

На две години детето започва да проявява емпатия. Управлението на чуждите емоции, финото изкуство на взаимоотношенията изисква зрелост в две други емоционални умения – самообладние и емпатия. На тази почва съзряват и „социалните умения“ – това което ни позволява ефикасно да общуваме с другите. Всеки пропуск в това отношение води до невъзможност за действие в социалния свят, или до непрекъснати провали в общуването. Липсата на подобни умения  може да направи, така че и най блестящите в интелектуално отношение хора да се провалят в интимния си живот..

 

 

 

1. Любов, сърдечна топлота и защита.
2. Уважение към личността му. То трябва да знае, че чувствата му не са маловажни и заслужават внимание. Изслушвайте го. То иска да участва в живота на семейството. Това развива чувството му за собствено достойнство, а неговото уважение и любов към вас растат.
3. Има нужда от свобода, за да изучава заобикалящата го среда. Трябва да има достъп до предмети, без чужда помощ.
4. Има нужда от правила и ограничения, които навлизат в живота му последователно. Трябва да се научи да живее в съгласие с другите около себе си. Ако се научи да спазва правилата, ще се чувства уверено  в заобикалящата го среда.
5. Детето трябва да усеща ествествено успеха. Всеки път, когато в нещо успява, у него възниква чувство на удовлетвореност и това допринася за по-нататъшно развитие на ума и тялото му. То се нуждае от похвала и поощрение, което му помага да се чувства уверено, с чувство за собствена значимост, а това го подтиква да продължава опитите за опознаване на света. Нека похвалите да са искрени, оценяващи неговите усилия. Фалшивият възторг е вреден.

 

1. Отнасяйте се към него с уважение.
2. Когато иска да Ви разкаже нещо, бъдете готови да го изслушате, добре е да го гледате в очите.
3. Старайте се да разбирате мислите и чувствата му и да ги приемате с внимание. Помнете, че това което е маловажно за Вас, може да се окаже изключително важно за него.
4. Посвещавайте го в своите планове и решения. Дайте му възможност да се чувства пълноправен член на семейството.
5. Бъдете отстъпчиви в отношенията  с Вашето дете. Родителите трябва да съотнасят своите правила с  изискавания към  променящите се потребности на детето. Решенията за промяна на правилата се вземат заедно – двамата родители и детето.
6. Въвеждайки правила, оставяйте място за свобода на детето. Безопасността на дететето трябва да отговаря на  разумни правила. Ако то не ги приема, това показва, че трябва отново да се обмислят и да се внесат изменения. Много често семейното им обсъждане, в което участва и детето е добро средство за усвояването им от него.

         1.Отнасяйте се към него с уважение.

         2. Когато иска да Ви разкаже нещо, бъдете готови да го изслушате, добре е да го гледате в очите.

3. Старайте се да разбирате мислите и чувствата му и да ги приемате с внимание. Помнете, че това което е маловажно за Вас, може да се окаже изключително важно за него.

4. Посвещавайте го в своите планове и решения. Дайте му възможност да се чувства пълноправен член на семейството.

5. Бъдете отстъпчиви в отношенията  с Вашето дете. Родителите трябва да съотнасят своите правила с  изискавания към  променящите се потребности на детето. Решенията за промяна на правилата се вземат заедно – двамата родители и детето.

6. Въвеждайки правила, оставяйте място за свобода на детето. Безопасността на дететето трябва да отговаря на  разумни правила. Ако то не ги приема, това показва, че трябва отново да се обмислят и да се внесат изменения. Много често семейното им обсъждане, в което участва и детето е добро средство за усвояването им от него.

Системата Монтесори се състои от три основни части: дете – среда – учител. В центъра на системата е детето. Ролята на учителя не се изразява в обучението, а в развитието на дейността. Детето по-леко изминава пътя на позананието в ситуации, при които знанията се превръщат в дейности. Така детето се учи само.

Организацията на средата е създадена така, че детето само да избира дейността, която му харесва и съответства на интересите му. То тябва да изпитва удоволствие от своята дейност , защото прави това, което иска, а не това което възрастният му налага. Усъвършенствайки своите умения, то придобива чувство на независимост и уврерност. Методът на Монтесори ще създаде у детето естествена любов към ученето. Това му помага да върви със своя естествен  ритъм и да избягва насилието / т. е да прави това, за което още не е готово /. Детето се учи да преценява дали да работи само, или с другите деца и този избор то прави самостоятелно. Учителят не е в центъра, а се движи между децата и ги наблюдава, за да има ясна представа за развитието на всяко дете.

Това ръководство помага на родителя да разбира и възпитава по-добре своето дете. Какво в действителност е детето Ви? От какво то има нужда?

Дразните ли се, когaто някой Ви бави? Помнете, че естественият ритъм на детето Ви е по-бавен от вашия. То няма такова възприятие за времето, каквото има възрастния. Нещата не му изглеждат необходими и срочни. То не може да планира бъдещето, така, както Вие го правите. То живее с това, което се случва с него в конкретния момент.

Възниква ли у Вас чувство на обида, когато някой Ви казва какво да правите? Желанието на детето да бъде независимо е едно от най – слините чувства у детето. То се нуждае от Вашата помощ и ръководство, но същевременно му се иска да бъде независимо, т. е. да прави нещо самостоятелно и толкова дълго, колкото то иска.

Забелязвали ли сте разликата между впечатленията,  които получавате, когато Ви обясняват нещо с думи, или когато Ви показват и впечатленията, които получавате, когато изпълнявате определени действия и дейности самостоятелно. Помнете, че малкото дете опознава света през призмата на собствените си чувства. Тези чувства са много силни: звуците, формите, цветовете, вкусовете, всички тези усещания, то забелязва за първи път и затова те го вълнуват с особена сила. Детето опознава света чрез съприкосновението с предметите около него.

Мислите ли, че бихте могли да се научите да играете на тенис, четейки как, или наблюдавайки другите, или пък слушайки някой, който разказва как се играе тази игра. Малките деца се научават, действайки. В това време, когато възрастните се научават, четейки, наблюдавайки, слушайки, детето почти всичко научава само чрез собствени действия.

Помните ли преживяванията, които ви обземат, когато някой за когото сте се грижили Ви прричинява болка? Малкото дете е много чувствително. То не може да контролира чувствата си, както това правят възрастните. Не умеейки да изрази своето състояние, то може да скрие обидата, или да я изрази в противоречиво раздразнително поведение.

Ще се чувствате ли добре, ако някой Ви обиди, дори несъзнателно. Детето има силно развито чувство за собствено достойнство. У него няма чувство за перспектива, присъщо за възрастния. За детето накърняването на достойнството му се явява отрицание на неговата личност.

Имали ли сте личност, на която се възхищавате и искате да  подражавате? Детето се възпитава предимно като подражава на възрастните, които са му близки. Това обикновено са родителитте му. То купира техните действия и взаимоотношенията им и запомня много от това, което вижда. После го използва в своя живот като възрастен.

Ще се чувствате ли добре, ако около Вас е пълен безпорядък? У Вашето дете има силен стремеж към порядък. Необходимо му е да живее в среда, където всяко нещо има своето място. Нужен му е режим, който внася порядък в живота му.

Били ли сте удовлетоврени, когато сте научавали нещо ново? Основната мотивация на детето съвпада с естествената необходимост от растеж и развитие. Детето трябва да изследва света, който му е абсолютно неизвестен.

Помните ли, когато научите нещо ново как ви се иска да го повтаряте многократно? Така е и с детето. То иска да усвои новото още по-добре и защото му е още интересно. То е доволно, че в резултат на собствените му усилия, нещо се е случило, че контролира света около себе си.

Чувствали ли сте се удовлетворени от свършената работа? Помнете, че детето предпочита да работи, а не да играе. Имайки избор, то ще избере първото – да почисти, да се грижи за цветята. У детето има истинска страст към полезната работа и то иска да разделя задълженията с възрастните, като извършва значима работа. Иска да участва в живота на семейството, да помага.

Детето е егоцентрично. То познава собствените си чувства и не разбира чувствата на другите. Истинското чувство на разбиране на другите се развива в продължение на много години в резултат на социалните контакти.

Изпитвали ли сте съжаление, когато завършите някоя увлекателна работа? Детето се интересува повече от процеса на работа, отколкото от резултата от нея. Истинско удоволствие изпитва от процеса.

Чувствали ли сте се   някога, че не сте вече достатъчно млади за усвояване на нещо ново? У детето има точно определени периоди, които са най-подходящи за усвояване на определени дейности. За възрастния е много важно да може да определи какъв етап преживява детето и да му помогне да овладее необходимата дейност в подходящия период.

Ако детето е неуправляемо, агресивно, нервно, неконтактно, не спи добре, несдържано в емоциите си, необщително?

Емоционалните възприятия са по рождение дадени на децата и чрез тях, те се ръководят в оценката на заобикалящата ги действителност и в частност в семейството си. В болшинството от случаите, всички проблеми с децата са отражение на проблемите между родителите, от обстановката в семейството. Ако между мама и татко няма разбирателство, то и детето ще се държи неадекватно и ще бъде неуправляемо. Как можем да предотвратим такава ситуация.

Малките деца живеят с вътрешните си усещания. Те не могат да лъжат. На това ще се научат може би по-късно по принуда, ако им се наложи да скрият нещо от родителите си, в това число и своите преживявания. Точно затова е толкова трудно да излъжем и децата за истинското положение в семейството. Дори и да искате да прикриете състоянието на нещата, детето усеща атмосферата вкъщи.

Ако детето е неуправляемо, агресивно, нервно, неконтактно, не спи добре, несдържано в емоциите си, необщително?

Емоционалните възприятия са по рождение дадени на децата и чрез тях, те се ръководят в оценката на заобикалящата ги действителност и в частност в семейството си. В болшинството от случаите, всички проблеми с децата са отражение на проблемите между родителите, от обстановката в семейството. Ако между мама и татко няма разбирателство, то и детето ще се държи неадекватно и ще бъде неуправляемо. Как можем да предотвратим такава ситуация.

Малките деца живеят с вътрешните си усещания. Те не могат да лъжат. На това ще се научат може би по-късно по принуда, ако им се наложи да скрият нещо от родителите си, в това число и своите преживявания. Точно затова е толкова трудно да излъжем и децата за истинското положение в семейството. Дори и да искате да прикриете състоянието на нещата, детето усеща атмосферата вкъщи.

        Това, че сте родители на детето, не означава, че то е Ваша собственост.

1. Това, че детето е по-малко от Вас, не значи, че то е по-лошо.
2. Ако нещо сте обещали на детето, непременно го изпълнете. Ако не сте уверени, че ще го изпълните, не го обещавайте. Така щ е го научите, то да изпълнява обещанията си.
3. Ако забранявате нещо, непременно му обяснете защо.
4. Ако незаслужено сте го обидили, съберете сили да  се извините, при това извинението не бива да е формално.
5. Вслушайте се в мнението на детето, особено ако то касае самото него.
6. Ако детето иска нещо да обясни, изслушайте го.
7. Не пренебрегвайте помощта на детето, особено, ако то само я предлага. Обръщайте се за помощ към него, в началото дори символично.
8. Уважавайте правото на детето на негова лична собственост. Отделете му едно ъгълче, колкото може по-рано. Подчертавайте, че то има свое легло, свои играчки. Ако ви се налага да вземете, нещо негово, искайте разрешението му.
9. Не досаждайте на детето с присъствието си. То също иска да остане само.
10. Понякога и родителите трябва да отдъхнат от децата. Затова и децата е добре да знаят, че не бива да досаждат с присъствието си.
11. Не бива даа допускаме детето да смята, че вкъщи всичко е предназначено само за него. Всичко се разпределя между всички членове на семейството.
12. Не всяко желание трябва да се изпълнява. След като е отказано, значи има причина.

Да можеш да избираш грамотно и обосновано е основна черта на личността. Детето трябва да се научи да избира и колкото по-рано, толкова по-добре. Ако родителят и учителят не признават това право на детето, кога то ще го получи? Когато тръгне на училище, когато завърши училище, или когато създава семейство? Ще се стигне до там, че то няма да може да избира приятелите си, да избира професията си, както и спътник в живота си. Защо няма умения за това?

Има родители, които не искат децата им да са самостоятелни, защото така по-лесно се подчиняват на родителския диктат през целия си живот.

Ако искате детето ви да е пълноценна личност, учете го да прави своя избор, колкото може по-рано, от първия ден на живота си. Предложете му две играчки, то ще посегне към едната. Приберете втората, то е направило своя избор, не му я натрапвайте. Вниманието му ще се задържи за малко. Пак му предложете двете играчки. то пак само ще си избере.

Позволете му да избира и храната си. Нека в магазина, то да посочи кое мляко иска.

Ако искате да създадете личност, уважавайте у детето тази личност.

В училищна възраст детето още не може да мотивира своя избор. Когато детето няма желание за нещо, трябва да се вслушваме внимателно в неговото мнение.

Понякога децата ни манипу;ират. Как да пресяваме, капризите от потребностите?

КАПРИЗИТЕ

Те са достатъчно ефективно средство за манипулация на родителите. Така наречената „диктатура на слабите“. Детето със сълзи, викове и други емоционални действия може да постигне задоволяването на определен каприз. Как да различим капризите от потребностите?

Още с раждането бебето се оставя, докато не започне да плаче, да не му се обръща внимание. Така се стига до условния рефлекс, че в плаченето е ключа. Така детето пропуска нормалните форми на искане и директно започва да плаче. Не обяснява молбата си със спокоен тон. Пък и защо да го прави, след като никой не го слуша. Така у детето се формира потребност от неадекватно изразяване на емоциите , така и най-естествената молба изглежда като каприз. Родителят не бърза да я изпълни и детето крещи още по-силно. Стига се до никакво разбиране. Започва да се смята, че детето е нервно, дават му се успокоителни и никой не се замисля, че просто трябва да го помолим да изкаже своите потребности със спокоен глас и съотевтно да го изслушваме. Добре би било детето да се изслушва от самото начало и да не се стига до горе описаната ситуация. А ако се стигне, трябва да се оправя постепенно и настойчиво.

Желанието да капризничат се появява у децата, защото те експериментират със света, който ги заобикаля. Ако детето може да обясни защо иска определено нещо, това не е каприз. Ако то иска да досажда, да въздейства чрез своите емоции – това е лошо. На това родителят трябва да реагира с недоумение в самото начало, то детето бързо ще разбере, че такъв начин на отстояване на желанията е напълно неприемлив. Когато се забранява нещо, винаги трябва да се обяснява „защо“. „Защо да не пипа ютията“, Защо да не се отделя от родителя“