„Божествен дар“

Уникален период в живота на всеки човек, който Монтесори нарича „божествен дар“. Именно през този период човек притежава уникална способност за възприемане, усвояване на информация и обучение. Тогава без усилия, спонтанно детето възприема и усвоява всичко от обкръжаващата го среда чрез възприятията, които получава от опознаването на обектите, които го заобикалят с помощтта на сетивата си; речта, която чува; културата, обичаите. Всичко, което родителите имат като навици, реда в семейството се попива като с гъба. Каквито са вашите навици, такива ще усвои и детето. За него вие сте най – големия авторитет и то иска да прави нещата, така, както ги правите вие. Затова Монтесори го нарича „попиващ ум“.

За съжаление тази възможност трае до известна възраст ( най много до шестата година ). Компенсирането след този период e изключително трудно, да не кажем  невъзможно да се постигне. Затова той е уникален и е безкарйно важно какво ще натрупа като информация мозъкът на малкото дете. Това, което детето научава в този период е на безсъзнателно ниво.

В живота на всеки човек има периоди, които са особено благоприятни за усвояване на определени неща. Тези периоди са строго индивидуални за всеки човек.

Затова ролята на възрастния е да наблюдава внимателно детето, за да може да прецени кога то е готово да възприеме и да научи определено познание. За някои деца те настъпват по-рано, за други по-късно. Тяхната продължителност е различна и когато отминат без да сме се възползвали от тях, означава че сме изпуснали най- подходящия момент, за да помогнем на детето да се развива по най – лесния и забавен начин. Същевременно ако детето не е готово да възприеме определена информация, безсмислено е да се опитваме да му я натрапваме, т. е. ако информацията е сложна за детето, не настоявайте то да я възприеме точно в този момент. Просто изчакайте.

Монтесори определя няколко, както тя ги начрича сензитивни периода, в развитието на детето:

1. Сензорно развитие ( 0 – 5 години)
2. Развитие на речта ( 0 – 6 години )
3. Ред ( 1 –  3 години )
4. Развитие на двигателните навици ( 1, 5  – 4 години )
5. Чувствителност към дребни предмети  ( около 2 години )
6. Социално развитие ( 2, 5  –  6 години )

• Важно е родителите да знаят приблизително времето на появяването на тези периоди и особеностите им на протичане, за да са готови да реагират.
• Да наблюдават внимателно поведението на детето. Знак за навлизане в такъв период е вглъбяването на детето в определена дейност. То се занимава с определени неща продължително време и е силно концентрирано в това, което прави.
• Важно e възрастният да не прекъсва детето, когато е съсредоточено в дейността си.
• След приключване на дейността си детето е щастливо и спокойно.
• Не забравяйте, вие сте образец за подражание. Внимавайте какво поведение имате пред детето.

Развитие на речта

Научно е доказано, че децата на мълчаливите родители се различават от другите деца по своето IQ още около третата година. To е по-ниско от това на децата, с които родителите им  разговарят още след раждането на бебето.

• До три месеца бебето гука
• До 4,5 месеца то се опитва да подражава на интонациите на гласа и мелодиите, които чува.
• До 9 месеца повтаря срички и бърбори неясно.
•  До 1 година усъвършенства речта интонационно, произнася първите думи и натрупва речников запас.
• До 1,5 години започва да изразява своите усещания, желания, чувства, овладява конструкциите на изреченията.
• На 2 години речникът му наброява 300 думи.
• На 2,5 до 6 години активно разширява речниковия си запас.
• На 3,5 – 4 години речта става осъзната. Мисълта се облича в думи, детето се изразява грамотно.
• 4,5 – 5 години се развива  фонематичния му слух. Трябва да произнася дълги изречения, монолози.

За развитието на речта е нобходимо развитието на фината моторика /движението на пръстите/. Важно е то да чува правилно звучаща реч, защото вече усвоените модели на изказ е много трудно да бъдат променени. Нека детето да слуша записи на приказки на книжовен език, песнички. Четете книжки, обсъждайте прочетеното.

Не повтаряйте грешките, които прави детето, изговаряйки определени думи, колкото и да е забавно, това само ще затвърди грешното произношение.

Развивайте фината моторика – пускайте бобчета в бурканче, събирайте мъниста, нанизвайте герданче, връзвайте обувки, правете гимнастика и масаж на пръстите, моделирайте, рисувайте, развивайте артикулационния апарат / фунийка с устни, въртене на езика, духайте през сламка, духайте свещ.

Сензорно развитие

Развитие на всички сетива. То трябва да опознае всеки предмет, който го заобикаля, а това става с докосване, опипване, обследване, затова не го ограничавайте, а по-скоро му помагайте да ги опознае. Нека да е заобиколено от различни предмети и да използва всички сетива, за да опознае техните свойства / форма, големина, дължина, височина, мирис, вкус, тегло, цвят. Избирайте, не масивни кукли а дребни фигурки, така ще усъвършенствате фините движения.

Спазване на реда

До 3 – 3,5 години този период свършва. Той е най – късия. Не го изпускайте. Децата имат нужда от подреденост, това им създава чувство на сигурност, спокойствие, комфорт.

Всяко нещо трябва да си има точно определно място, да е достъпно за детето, за да може само да си го взема и да го върне на мястото му. Нов материал не се взема, ако старият не е върнат на мястото му.

На децата им е необходимо усещане за ред във времето. Постига се с дневния режим. Не е необходимо да се броят минутите, но е важно да има последователност на дейностите / след хранене следва сън, после разходка и т.н. /

Ред във взаимоотношенията. Изискванията на всички в семейството трябва да са еднакви. Не позволявайте то да ви манипулира. Това, което казвате трябва да съответства на това, което правите. Не обещавайте нещо, което няма да изпълните.

Двигателно развитие

Осигурявайте възможност на детето да се движи в пространството. Това е начин за опознаване на света, детето става все по-самостоятелно, движението помага на умственото му развитие. Позволявайте движение навсякъде, където детето иска да отиде, ако това не застрашава здравето му. Ако вече ходи, не бързайте и не ползвайте количка. То трябва да упражнява ходенето.

Социално развитие

Учете детето как да се държи на различни обществени места. Вие сте пример за детето, то възпроизвежда това, което вижда.

Погрижете се за обкръжението на детето, докато можете, по-късно няма да имате тази възможност.

Подбирайте анимационните филми, които гледа, намалете до минимум гледането на телевизия. Помислете, кое може да се отрази добре от това, което телвизията предлага.

Емоционална интелигентност

Емоционалните уроци, които усвоявяме като деца у дома и в училище оформят емоционалните ни вериги. Правят ни по-умели, или по- неумели в основните проявления на емоционалната интелигентност.

Детството и юношеството са периоди с изключителна важност, които ще управляват живота ни след това. Опасна световна тенденция е, че днешните деца са с повече емоционални нарушения от вчерашните. Те са по-самотни и потиснати, по-гневни и непокорни, по-нервни и тревожни, по-импулсивни и агресивни.

Лекарството се крие в това как подготвяме младите хора за живота. В момента оставяме емоционалното възпитание на децата си на случайността.

Трябва да си отговорим на въпроса как можем да съберем в училището ума и сърцето.

Какво включва емоционалната интелигентност?

1. Да умееш да мотивираш себе си.
2. Да проявяваш постоянство в трудни моменти.
3. Да контролираш импулсите си и да отлагаш възнаграждението за усилията си.
4. Да регулираш настроенията си и да не позволяваш тревогата да контролира мисленето ти
5. Да проявяваш съпричастност
6. Да живееш с надежда.

Повечето училища се ориентират върху математическите и словесните умения на учениците си, а човешките способности не се вписват в тези тесни граници.

Хауърд Гарднър, водещ психолог от Харвард при реализацията на проекта „Спектър“ подчертава, че „най- същественото, с което можем да допринесем за развитието на детето е да му помогнем да се ориентира към област, в която талантите му ще бъдат най-адекватни, където ще се чувства най-удовлетворено и компетентно. В момента ние подготвяме всички ученици за университетски преподаватели.“

Той отбелязва, че няма само една интелигентност, която да определя еднозначно успеха в живота, а има широк спектър от „интелигентности“ със седем основни разновидности. Дори седем е произволно избрана бройка. Морето от човешки таланти достига около 20.

Междуличностната интелигентност включва 4 различни умения:

• лидерство;
• способност за поддържане на връзки и приятелство;
• способност за разрешаване на конфликти;
• способност за социален анализ;

“’Междуличностна интелигентност“ означава способността да разбираме другите хора ( какво ги мотивира, как действат и как ние самите да си сътрудничим с тях). Означава да различаваме настроенията, темпераментите, мотивациите и желанията на другите и да реагираме адекватно.

В живота няма по-важна интелигентност от междуличностната. Ако не сте я развили, няма да изберете удачно нито партньора си в живота, нито работата си.

„Вътреличностната интелигентност“ е умение да се взираме навътре, да си създадем точен правдоподобен  модел на самите себе си и да сме в състояние да го използваме, за да се справяме в живота. Ето на това трябва да учим децата в училище.

А как трябва да изглежда това обучение?

„Трябва да внесем интелигентност в чувствата си.“ –  подчертават Питър Солови и Джон Майер.

Те включват в „емоционалната интелигентност“ :

• Познаване на собствените ни емоции, самоосъзнатост, пълноценно възприемане на чувството,. докато то все още трае. Ако не можем да забележим истинските си чувства, ние ставаме техни роби. Хора, които са по-уверени в чувствата си, направляват по-добре живота си, тъй като имат по- ясно отношение към личните си решения.
• Управление на емоциите. Контрол върху чувтствата и изразяването им в адекватна форма е умение, което е тясно свързано със самоосъзнатостта.
• Умение за самостоятелно мотивиране.

Пак Хауърд Гарднър  в теорията за „множествената интелигентност“ посочва, че „положителните състояния са най-здравословният начин да възпитаваме децата, да ги мотивираме вътрешно, вместо да ги заплашваме и награждаваме.“

Трябва да се намери онова вътрешно състояние, което означава, че детето се занимава с нещо приятно. Децата се съпротивляват, когато се отегчат, или пък когато им е твърде трудно, се стига до тревожност. Изключително важно е възрастният да даде всичко от себе си, за да намери нещо интерсено. Заниманията трябва да носят удоволствие.

Моделът на Гарднър е: Да подсилим силните страни и да се опитаме да развием слабите.

Какво означава изкуството на социализацията?

След втората година детето трябва да има жизнено важното емоционално умение – способността да познаваш чувствата на другия и да действаш така, че допълнително да ги оформяш. Управлението на чуждите емоции е в основата на изкуството на процъфтяващите връзки. За да демонстрират подобна сила, децата трябва да са постигнали определено ниво на самоконтрол, да са овладяли донякъде собствения си гняв и дистрес, собствените си импулси и вълнение.

Първите признаци за способността им да управляват собствените си емоции се проявяват приблизително по същото време. Децата се научават да чакат, да спорят и убеждават, вместо да използват груба сила, за да получат онова, което искат. Търпението измества гневните изблици.

На две години детето започва да проявява емпатия. Управлението на чуждите емоции, финото изкуство на взаимоотношенията изисква зрелост в две други емоционални умения – самообладние и емпатия. На тази почва съзряват и „социалните умения“ – това което ни позволява ефикасно да общуваме с другите. Всеки пропуск в това отношение води до невъзможност за действие в социалния свят, или до непрекъснати провали в общуването. Липсата на подобни умения  може да направи, така че и най блестящите в интелектуално отношение хора да се провалят в интимния си живот..

1. Любов, сърдечна топлота и защита.
2. Уважение към личността му. То трябва да знае, че чувствата му не са маловажни и заслужават внимание. Изслушвайте го. То иска да участва в живота на семейството. Това развива чувството му за собствено достойнство, а неговото уважение и любов към вас растат.
3. Има нужда от свобода, за да изучава заобикалящата го среда. Трябва да има достъп до предмети, без чужда помощ.
4. Има нужда от правила и ограничения, които навлизат в живота му последователно. Трябва да се научи да живее в съгласие с другите около себе си. Ако се научи да спазва правилата, ще се чувства уверено  в заобикалящата го среда.
5. Детето трябва да усеща ествествено успеха. Всеки път, когато в нещо успява, у него възниква чувство на удовлетвореност и това допринася за по-нататъшно развитие на ума и тялото му. То се нуждае от похвала и поощрение, което му помага да се чувства уверено, с чувство за собствена значимост, а това го подтиква да продължава опитите за опознаване на света. Нека похвалите да са искрени, оценяващи неговите усилия. Фалшивият възторг е вреден.

1. Отнасяйте се към него с уважение.
2. Когато иска да Ви разкаже нещо, бъдете готови да го изслушате, добре е да го гледате в очите.
3. Старайте се да разбирате мислите и чувствата му и да ги приемате с внимание. Помнете, че това което е маловажно за Вас, може да се окаже изключително важно за него.
4. Посвещавайте го в своите планове и решения. Дайте му възможност да се чувства пълноправен член на семейството.
5. Бъдете отстъпчиви в отношенията  с Вашето дете. Родителите трябва да съотнасят своите правила с  изискавания към  променящите се потребности на детето. Решенията за промяна на правилата се вземат заедно – двамата родители и детето.
6. Въвеждайки правила, оставяйте място за свобода на детето. Безопасността на дететето трябва да отговаря на  разумни правила. Ако то не ги приема, това показва, че трябва отново да се обмислят и да се внесат изменения. Много често семейното им обсъждане, в което участва и детето е добро средство за усвояването им от него.